Бюджетната комисия в Народното събрание одобри на първо четене въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите, въпреки че Европейската централна банка не е представила становище по предложението.
Правителството очаква да събере 800 млн. евро от този еднократен данък през 2027 г., заяви заместник‑министърът на финансите Людмила Петкова, като едновременно с това в пленарната зала беше посочено, че данъкът ще донесе над 1,5 млрд. евро в бюджета (по думите на Петкова). Тези две цифри бяха изложени по време на дискусията и са представени от различни нейни изказвания в хода на заседанието.
Кой попада в обхвата
Мярката не се ограничава само до банките. В обхвата попадат застрахователни дружества, телекомуникационни компании, фирми за бързи кредити, обменни бюра и търговци на хранителни стоки с годишен оборот над 5 млн. евро.
Критики и противопоставяне
Предложението срещна остри възражения от представители на ГЕРБ‑СДС, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. „Това, което предлагате, е един авариен еднократен акт“, заяви Владислав Горанов от ГЕРБ‑СДС.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ изрази съмнение, че е възможно едновременно да се съберат очакваните приходи и да се стимулират допълнителни инвестиции: „Като им сложите наказателен данък догодина и им кажете: „Вие платете 800 милиона данък и освен това направете за 3 милиарда евро допълнителни инвестиции, повече от което сте направили 2026 година“, малко се съмнявам, че това ще се случи“, предупреди той.
Владислав Панев от „Демократична България“ също разкритикува мярката, като я определи като пример за лява данъчна политика.
Икономистът Дянков беше цитиран с позиция, че банките са спечелили от повишените лихви, а не от поемане на риск, и че данъкът върху свръхпечалбата може да донесе над 1 млрд. евро.
Опасения от бизнеса и застрахователите
Представители на застрахователния сектор се обявиха против облагането. Нина Колчакова от Асоциацията на застрахователите предупреди, че въвеждането на допълнителния данък може да има неблагоприятни последствия за компаниите: „Ясно е, че застрахователите нямат свръхпечалба. Колкото повече са природните бедствия, повечето компании са на загуба всяка следваща година“, заяви тя. По думите ѝ предложението създава и погрешно обществено впечатление, че застрахователите реализират извънредни печалби за сметка на потребителите.
Бяха поставени и въпроси защо енергийният сектор остава извън обхвата на облагането, както и опасения за негативния сигнал към чуждестранните инвеститори и големите работодатели в страната. Банковият сектор предупреди, че мярката може да застраши кредитирането.
Защитници на мярката
Управляващите защитаваха предложението като начин за набавяне на допълнителни бюджетни приходи. Константин Проданов от „Прогресивна България“ каза: „Идеята не е да се наказват тези сектори, не е да се воюва с тях“. По думите му държавата търси да насочи допълнителната тежест към сектори, където очакваният ефект върху конкурентоспособността е по‑ограничен.
Какво следва
Законопроектът беше приет от комисията на първо четене и предстои да бъде внесен за разглеждане в пленарната зала, след което ще се върне за второ четене в комисия и накрая за окончателно гласуване от Народното събрание.
КОМЕНТАРИ (0)