Медии в Скопие вдигнаха тревога, че бъдещият статут на езика на Северна Македония може да се превърне в пречка пред присъединяването ѝ към Европейския съюз.
В публикация е посочено, че „македонският език е в българска милост и немилост“, а възможни блокирания при евентуално вето от страна на държава членка биха могли да усложнят процеса на европейска интеграция, посочват анализатори.
Кой алармира и какво казват политиците
Според материала ситуацията може да доведе до нови пречки, тъй като официалният статут на езика в ЕС изисква единодушно одобрение от всички членки. За подобна възможност първо предупреди депутатът от ВМРО-ДПМНЕ Антонийо Милошоски, а след това заявлението беше потвърдено от премиера Христиан Мицкоски.
Анализаторите, цитирани в публикацията, смятат, че нерешеният езиков и исторически спор със София оставя място за нови блокажи и предлагат като изход повече активна дипломация и ясна държавна стратегия.
Правният и институционален контекст
В материала се уточнява, че Европейският съюз не „признава“ или „отхвърля“ езици произволно, а работи с концепцията за „официални работни езици“. По думите на авторите, даден език става официален на равнище ЕС едва след като страната, в която той е държавен, се присъедини към съюза и това бъде одобрено единодушно от всички останали държави членки.
Като контраст публикацията припомня, че Черна гора е готова да влезе в ЕС с хърватски език, за да ускорява процеса на присъединяване, което авторите тълкуват като израз на политическа воля от страна на Подгорица.
Исторически и геополитически нотки
В доклада за напредъка на Северна Македония през 2025 г. спор е бил формулиран около понятието вековен македонски език и идентичност, като в текста се съдържа твърдение, че македонският език е бил „измислен“ след създаването на македонска нация от Коминтерна през 1934 г. Публикацията представя това като част от по-широкото обсъждане на историческия и национален принос в региона.
Към това се добавят и геополитически елементи: новият руски посланик в Скопие Дмитрий Зиков в интервю за официоза в Скопие заявява, че славянската писменост идва от „македонската земя“. В интервюто той казва: „В нашата страна винаги помним и винаги ще помним, че именно от македонска земя светите равноапостолни просветители Кирил и Методий и техните ученици са донесли светлината на православната вяра на предците на руския народ“, казва Зиков пред Нова Македония.
Материалът отбелязва и ролята на Сърбия, която според публикацията използва своя специфична версия на кирилицата и умишлено избягва признаването на българския принос за разпространението на глаголицата и кирилицата, което води до спорадични исторически спорове между учени от двете страни.
Авторите на публикацията в Скопие твърдят, че темата е използвана от управляващите като нов повод за напрежение със София и като оправдание за отдалечаване от европейската интеграция.
КОМЕНТАРИ (0)