Тимчо Муцунски заяви, че диалогът между Скопие и София се осъществява с подкрепата на европейските институции и държавите членки, като позициите на Северна Македония са ясни и принципни.
В изказване пред медиите на съвместна пресконференция със швейцарския външен министър и председателстващата ОССЕ Иняцио Касис Муцунски посочи, че процесът се подкрепя и на европейско равнище от държави членки на ЕС.
По думите му, както и от представителите на Европейския съюз, цялата работа е насочена към диалог. „По въпроса с България мисля, че заявихме достатъчно ясно, че в момента работим за диалог, за който, както чухте от представителите на Европейския съюз, имаме подкрепа както от европейските институции, така и от държави членки“, изтъкна Муцунски.
Той допълни, че позициите на страната са последователни. „Ще повторя, че нашите позиции са ясни, принципни и всички разговори, които водим в момента, както и тези, които сме водили през последните една-две години, се основават на позиции, които представихме достатъчно ясно на нашите европейски партньори“, отбеляза той.
Какво казва споразумението и кои са следващите стъпки
Т.нар. „френско предложение“ беше одобрено от всички държави членки на ЕС и прието от Северна Македония през 2022 г. В текста се посочва, че конституционните промени не са двустранно искане на България, а ангажимент, заложен в европейската Преговорна рамка.
Според тази рамка Скопие трябва да включи българите в конституцията си, за да продължи към следващия етап от преговорите за членство в ЕС.
Северна Македония е поела и задължението да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Какво предвижда протоколът от 2022 г.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, подписан през 2022 г. от тогавашните външни министри Теодора Генчовска и Буяр Османи, поставя условие за провеждане на следващата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС: тя да се проведе след като българите бъдат включени сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от конституцията на страната.
В същия документ правителството на Северна Македония потвърждава, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Това означава, че Скопие не следва да използва конституцията си като основание за претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда и мерки срещу говора на омразата към българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на бившите югославски служби за сигурност.
КОМЕНТАРИ (0)