Министерството на здравеопазването предлага Националният център по радиобиология и радиационна защита да бъде влеян в Националния център по обществено здраве, при което общата численост на двете институции да се намали с 50 щатни бройки.
Проектът беше публикуван за обществено обсъждане на 03.11.2026 г. и предвижда новото звено да носи името Национален център по обществено здраве и радиационна защита; срокът за становища е до 03.12.2026 г.
Какво предвижда проектът
В мотивите е посочено, че функционален анализ показал възможност за преминаване към общо обслужване на административните дейности. Общата численост на персонала в момента е 304 щатни бройки, а след обединението предвиденият състав е 254 щатни бройки – с аргумента, че се оптимизират дублирани административни функции, докато специфичните функции на специализираните звена ще бъдат запазени.
Към проекта са публикувани Доклад на министъра на здравеопазването до Министерския съвет и Частична предварителна оценка на въздействието. На правителствения сайт за обществени консултации обаче не е наличен план на разходите, които ще се спестят от вливането.
От Министерството на здравеопазването са отговорили с цитати от собствения си доклад към проекта, без да представят по-конкретни разчети за очакваните икономии.
Аргументи и притеснения от НЦРРЗ
НЦРРЗ е със 63-годишна история и към центъра работят над 80 специалисти – лекари, лаборанти, медицински сестри, биолози, химици и физици. Центърът има и единствената лаборатория в страната за измерване на полученото лъчение от човешкото тяло.
Проф. Жана Джунова, директор на НЦРРЗ, заяви: „Ние сме като фабрика, имаме конкретни задължения, те са свързани с нужди и на икономическите субекти, и на защитата на здравето на населението.“
По думите ѝ предложената „разумна идея за административна реформа“ всъщност ще заличи институция с дългогодишна история и конкретни задачи: „Под разумната идея за административна реформа ще бъде заличена една институция, която е с дългогодишна история и конкретни задачи, които, за радост или за съжаление, нямат нищо общо с дейността на конкретния център, към когото се опитват да ни включат.“
От НЦРРЗ напомнят, че администрацията в институцията е едва десет човека и предупреждават, че очакваните финансови ползи могат да бъдат илюзорни: „Финансовият разход за това обединение би бил доста по-голям от формалното съкращаване на пет или десет щатни бройки обща администрация.“
Доц. Росица Христова, ръководител на отдел „Радиобиология“, разказва, че е изградила цялата си кариера в центъра и е била номинирана за специализации в чужбина: „Тук съм се изградила като специалист, тука бях номинирана от Международната агенция за специализация в чужбина – в Канада, в Холандия.“
Тя обяснява и важността на единствената лаборатория за измерване на дозите в човешкото тяло: „Нашето тяло е най-добрият дозиметър, много по-добър и по-точен, отколкото физичните дозиметри.“
По този начин в НЦРРЗ отчитат и практическата роля при проверка на уреди и в контрол на медицински персонал: „Всички рентгенови специалисти, хората, които работят в инвазивната кардиология, всички те имат такива дозиметри.“
Радон, Украйна и мониторинг
Центърът следи и за газа радон в жилищата и обществени сгради, включително училища и детски градини, който е сред рисковите фактори за рак на белия дроб. Границата на годишната ефективна доза от йонизиращо лъчение за населението в България е 1 милисиверт за една година, затова се следят водите, въздухът, почвата и храните.
Поради ситуацията в Украйна в центъра е създадена специална организация, а преди две седмици е извършена проверка от Европейската комисия. От НЦРРЗ посочиха: „Първото нещо, което ние направихме, беше да предложим на главния здравен инспектор да интензифицираме мониторинга, тоест да правим много повече изследвания, за да не пропуснем някакъв трансграничен пренос.“
Критики и призиви за отмяна
Към предложението за обединение има критики, че не са направени пълни анализи на последиците и липсва детайлен финансов план за очакваните спестявания. В защита на центъра становище е дал и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, който апелира разпоредбите да бъдат оттеглени, тъй като по думите им това крие сериозни концептуални и финансови предизвикателства и има нужда от допълнителна оценка по отношение на националната сигурност, ядрената безопасност и международните ангажименти на България.
КОМЕНТАРИ (0)