Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) предлага промени в Закона за устройство на територията, които дават възможност части от незаконната инфраструктура да бъдат обявявани за търпими. Инициативата предизвика остри реакции от „Зелено движение“ и Камарата на архитектите в България (КАБ).
Според обявените мотиви проектът въвежда преходна разпоредба (§ 8 във връзка с § 1 от ЗИД на ЗУТ), която да създаде механизъм за признаване на търпими незаконни строежи — включително и такива, чието изграждане все още не е завършено, с възможност те да бъдат довършени и експлоатирани.
Какво мотивира МРРБ
МРРБ посочва, че в страната има обекти на техническата инфраструктура — пътища, електропроводи, водопроводи, газопроводи, брегозащитни съоръжения и др. — които са започнати или изградени с непълна или липсваща строителна документация. Ведомството аргументира, че това състояние на правна несигурност възпрепятства довършване, експлоатация, поддръжка, ремонти, реконструкция и застраховане на тези обекти, и че премахването им често е нецелесъобразно и икономически необосновано, когато те отговарят на правилата, действали при строежа им или съгласно действащия ЗУТ.
В текста на проекта е написано, че „Механизмът обхваща следните видове строежи:“, но в предоставеното съдържание не е приложен подробен списък на типовете строежи, които ще попадат под режима. В материала по случая също така се дават различни примери и изброявания на инфраструктурни елементи, посочвани като спорни в практиката.
Критиките на „Зелено движение“
Екологът и бивш съпредседател на „Зелено движение“ Тома Белев публикува в своята Фейсбук страница, че предложените промени биха могли да превърнат незаконни строежи в законни. В позицията на партията се предупреждава за рискове от държавна помощ и нарушаване на конкуренцията: „узаконяването на „незаконни строежи представлява държавна помощ за техните собственици, която нарушава конкуренцията и обезсмисля установените в Закона за устройство на територията правила. Подобна практика подкопава доверието на гражданите в правовата държава и създава предпоставки за увеличаване на незаконното строителство и свързаните с него незаконосъобразни практики“.
От „Зелено движение“ допълват, че на страницата на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) няма обявления за констативни или административни актове през последните няколко години, които да се отнасят до публична инфраструктура с национално или първостепенно общинско значение, с изключение на автомагистрала „Хемус“, етап 5, която според данните на ДНСК е премахната през 2023 г. Партията смята, че това поставя под съмнение представените мотиви за промяната.
В позицията им се припомня и, че по сегашния ред незаконните строежи се премахват за сметка на възложителя, т.е. той носи загубите от направеното. С приемането на предлаганата разпоредба тези загуби биха били избегнати за широк кръг юридически лица, което според „Зелено движение“ би създало незаконно предимство пред конкурентите, които са действали по закон.
Позицията на Камарата на архитектите
КАБ също е категорично против идеята и заявява, че проектът променя фундаментално логиката на процедурите по устройствено планиране, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. В становището на камарата се казва: „Преходната разпоредба на § 8 от проекта противоречи на чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), т.е. на основни принципи на правовата държава.“
КАБ напомня и че „незаконното строителство е форма на противоправно поведение, а незаконният строеж е обективиран негов израз. Към него в пълна сила е приложим основният правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно и/или недобросъвестно поведение. Извършителят подлежи на санкция, а строежът на премахване за негова сметка.“
Архитектите посочват, че всеки нов проект от 2022 г. насам разширява обхвата на чл. 64, ал. 1 от ЗУТ и свързаната преходна разпоредба, включвайки все повече елементи на техническата инфраструктура — от мостове, тунели и пътища до пречиствателни станции, трансформаторни постове, брегоукрепвания и язовири — и предупреждават, че това може да доведе до ерозия на установените правила и до по-нататъшна ескалация на незаконното строителство.
Неясноти и следващи стъпки
Партията „Зелено движение“ настоява предложението да бъде оттеглено и преработено, но в предоставения материал липсват конкретните две посоки, в които според тях трябва да се преработи законопроектът — текстът отбелязва необходимост от преработка „в една от следните две посоки:“, без да ги посочи.
КАБ допуска, че при изключение от общия принцип би трябвало то да бъде много строго ограничено, да се отнася само до конкретни обекти на висока категория, посочени от Народното събрание, и извършителите да носят санкции като превантивна мярка срещу бъдещи нарушения.
До този момент в предоставения текст няма позиция на МРРБ в отговор на критиките или подробен списък с обектите, които ще попаднат под режима. В проекта и в реакциите на заинтересованите страни прозира основният конфликт: дали е необходимо да се намери практическо решение за непълно документирани инфраструктурни обекти, или подобна разпоредба ще създаде опасен прецедент, който ще насърчи незаконни практики в строителството.
КОМЕНТАРИ (0)