„Мяра“ установява, че над 70 000 души, които на последните парламентарни избори са гласували за „Прогресивна България“, са подкрепили Андрей Гюров на президентския балотаж на 1 ноември.
Анализът на социологическата агенция проследява и други ключови пренасочвания между двата тура, както и демографските профили на гласоподавателите.
Кой отиде при кого на втория тур
Според „Мяра“ около 100 000 души, които на първия тур са подкрепили Костадин Костадинов, на втория са гласували за Илияна Йотова.
По-голямото придвижване обаче идва от активирани привърженици на „Прогресивна България“, които не са участвали на първия тур. По данните в първия тур вота на ПБ е бил около половин милион, а на балотажа участието от този електорат надвишава 600 000. Около 150 000 от тях са „новодошли“ и почти изцяло са подкрепили Йотова.
Тези нови гласоподаватели съставляват малко над 13% от вота за Йотова, докато почти две трети от нейните гласове идват от хора, които са повторили своя избор от първия тур. „Мяра“ предупреждава, че в подобни изследвания част от негласувалите на първи тур могат да се представят като гласували, което може да скрие допълнителни привърженици на Йотова.
При Андрей Гюров се наблюдава по-голям континуитет: близо три четвърти от неговите привърженици твърдят, че са гласували за него и на първия тур. Въпреки това 17% от гласовете за Гюров идват от хора, които са гласували само на втория тур.
Пренасочвания от партийните електорати
От останалите партии близо 19% от вота за Гюров, т.е. около 150 000 гласа, са дошли от привърженици на ГЕРБ. На балотажа привържениците на ГЕРБ се увеличават спрямо първия тур: ако на първия тур са гласували около 120 000 техни симпатизанти, на втория те формират над 11% от общия вот от 1,9 млн., което е приблизително 200 000 гласа. Три четвърти от тях са подкрепили Гюров.
Интересен детайл е, че над 10% от вота за Гюров — над 70 000 гласа — идват от хора, които при последните избори са гласували за ПБ; „Мяра“ интерпретира това като преминаване на протестна част от гласоподаватели към кандидата на ПП–ДБ.
Над 5% от гласа за Гюров, около 50 000 гласа, идват от електората на ДПС. По-общо делът на вота от ПП–ДБ в подкрепата за Гюров е по-малък, отколкото делът на ПБ в подкрепата за Йотова, което според социологическата агенция показва, че Гюров е разширил своя кръг от привърженици.
Вотът на „Възраждане“ е около 130 000 гласа — близо две трети от техния първотуров сегмент — като поне 100 000 от тях са отишли при Йотова.
От изследването се вижда и излизане на значима част от електоратите на МЕЧ и „Величие“. Привържениците на „Величие“ са предпочели предимно Йотова, а поддръжниците на Радостин Василев също по-скоро са гласували за нея въпреки призивите на лидера им. Споменат е и приносът на БСП към общия вот.
Демография на вота
„Мяра“ отчита „по-женски“ характер на вота за Йотова във втория тур.
По традиция вота за кандидати като Гюров е по-млад и столичен: той води приблизително два към едно в София и сред най-младите избиратели.
Сред висшистите резултатите са почти изравнени: 49,4% от тях са гласували за Гюров, а 46,8% — за Йотова.
Турският етнос в голяма степен е гласувал в равни пропорции за двамата кандидати, но сред привържениците на ДПС делът на подкрепата за Гюров е по-висок в този тур, отбелязва „Мяра“.
КОМЕНТАРИ (0)