Подигравателното отричане на македонския премиер за наличието на решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург влиза в противоречие с официални доклади и мониторинг, водени през последните години.
В декларация от 14 ноември 2026 г. премиерът Християн Мицкоски каза: „Държава, която избягва изпълнението на множество присъди на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, има най-малко основание да коментира човешките права в Северна Македония. Нещо повече, не съществува никакво съдебно решение срещу държавата, което да посочва, че ние, като правителство, нарушаваме или по какъвто и да е начин увреждаме човешките права на нашите граждани“. Това беше реакция на заявката на българския премиер Румен Радев, че възнамерява да разговаря с генералния секретар на Съвета на Европа относно отношението към българите в Северна Македония.
Твърденията срещу документите
От самото изказване следва двусмислица: в отделни свои изяви Мицкоски е посочвал и че срещу Северна Македония няма „нито едно неизпълнено решение“ на Съда по правата на човека. Това е различно от категоричното „няма никакви решения“, което той повтори на 14 ноември.
Нито едната формулировка, нито другата съвпада изцяло с наличните данни в предоставения материал. В текста се посочва, че през 2024 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е наблюдавал изпълнението на 40 решения на Европейския съд по правата на човека за Северна Македония, според съобщение на БГНЕС от 2025 г.
През 2025 г. съдокладчиците Iибел Арслан (Швейцария, SOC) и Джоузеф О’Райли (Ирландия, ЕНП/CD) от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа проследиха отблизо ситуацията в страната и докладваха пред комисията през юни и октомври. По време на посещенията си те призоваха всички политически партии да намерят компромис за прилагане на т.нар. „френско предложение“ чрез включване на позоваване на българското етническо малцинство в конституцията — условие за напредък в преговорния процес за присъединяване към ЕС. Според предоставените данни това към ноември 2026 г. не е направено и липсват стъпки в тази посока.
Най-вероятно Мицкоски се позовава на резолюцията на ПАСЕ, с която бе решено да се приключи постмониторингът на Република Северна Македония през януари 2026 г. Във въпросната резолюция обаче Асамблеята изрично отбелязва, че над 30 решения на Европейския съд по правата на човека, засягащи Северна Македония, все още не са изпълнени и призовава властите да ги изпълнят изцяло и своевременно.
Български сигнали и отделни случаи
В материала се припомня и поредица от сигнали от българска страна: в началото на септември заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Деница Сачева сезира комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флахърти по случая на Ива Михайлова — момичето, на което властите в Северна Македония не разрешавали да се лекува в България в продължение на 10 месеца.
Пак през септември президентът Илияна Йотова запозна генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе със случая на Ива Михайлова.
В началото на ноември народният представител и член на българската делегация в ПАСЕ Стефан Арсов изпрати писмо до комисаря по правата на човека д-р Майкъл О’Флаерти във връзка с оправдаването на Борче Ангелов и Илия Спасески по делото за нападението над Християн Пендиков в Охрид.
И накрая, преди дни българският президент Румен Радев обяви, че ще има среща с генералния секретар на Съвета на Европа, за да обсъди задълбочаващите се проблеми на българите от Северна Македония.
В заключение, изразеното от Мицкоски категорично отричане не отразява пълноценно описаните в документите налични мониторингови данни и препоръки на институции на Съвета на Европа, представени в предоставения материал.
КОМЕНТАРИ (0)