Народното събрание прие на първо гласуване промени в Закона за регионалното развитие, с които броят и обхватът на регионите за планиране се сверяват с нови европейски изисквания и се намаляват до четири. Въпреки това административната карта остава непроменена — всички 28 области и общините запазват сегашните си граници.
Многостранните дебати продължиха над два часа и завършиха с 127 гласа „За“ — подкрепени основно от мнозинството на „Прогресивна България“; останалите парламентарни групи гласуваха „против“ или се въздържаха.
Какво предвижда законопроектът
От следващата година регионите за планиране ще са четири: Столичен, Северен, Източен и Южен. Промените са предимно на статистическо и планово ниво и имат за цел да променят начина, по който се планират публичните политики и инвестициите, както и събирането на регионални данни.
Във връзка с новото райониране се предвижда намаляване броя на регионалните съвети за развитие от шест на четири и съответни организационни промени. За Столичния регион се предлага специален подход поради съвпадението на функциите на столица, община и регион за планиране: планът за интегрирано развитие на общината ще изпълнява и функциите на интегрирана териториална стратегия за развитие за региона.
Законопроектът също така налага адаптация на системата от стратегически документи: промяна в правилата за изпълнение и наблюдение на действащите Интегрирани териториални стратегии за развитие за периода 2021–2027 г. и подготовка на нови стратегически документи за периода 2028–2034 г.
Аргументи в подкрепа
Вносителите обясниха, че целта е по-добро планиране и по-балансирано регионално развитие. Депутатът от „Прогресивна България“ Здравко Огнянов посочи, че промените са насочени към по-добро координиране и целево разпределяне на публични инвестиции в условията на драстични социални неравенства между общини с възможности и без възможности.
„Не пренареждаме картата на България, а целта е по-балансирано развитие на районите“, заявиха вносителите на законопроекта.
Критики и опасения
Опозицията и част от независимите депутати изразиха тревога, че промените водят към централизация и възможно изземване на функции от местната власт. Депутатът от „Демократична България“ Йордан Иванов попита дали властта ще може да променя плана за интегрирано развитие на София и предупреди за риск от политическо влияние върху местни проекти:
„Промените в законопроекта са парекселанс и изземване функциите на местната власт. Ако Министерски съвет реши да няма лъч на метрото, няма да има такъв. Ако реши да няма парк в „Овча купел“, няма да има парк. Промените могат да се превърнат в способ за репресия върху кметовете“.
В отговор Здравко Огнянов отхвърли твърденията на опозицията като невярни.
Искра Михайлова от ДПС обяви, че групата ѝ няма да подкрепи промените и посочи няколко „опасни тенденции“: липса на разбиране за регионалното развитие на страната, ясно желание за централизация и несъответствия, които според нея напомнят на законодателни модели от началото на 2000-те. Тя предупреди, че София може да излезе от рамките на европейските кохезионни политики, а Варна и Бургас да повлияят на финансирането на целия източен регион.
Депутатът от „ДБ“ Катя Панева поиска яснота кой ще контролира планирането и какви допълнителни правомощия ще получи централната власт, а Коста Стоянов от „Възраждане“ заяви, че партията също няма да подкрепи проекта, като напомни, че вариантът с четири региона е обсъждан и по време на служебното правителство на Андрей Гюров: „Сега да прехвърляте отговорността на други е меко казано несериозно. Демографията в случая е определяща затова, че трябва да има по-малко региони“.
Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов определи начинa на приемане като „обида за законодателния процес“, защото според него районирането се променя без представяне на данни и оценка на въздействието.
Европейската рамка и срокове
Като мотив за промяната в текста вносителите посочват необходимостта от съответствие с новата класификация NUTS, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13 ноември 2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003. Делегираният регламент е задължителен и ще се прилага пряко във всички държави членки от 1 януари 2027 г.
С влизането му в сила се налага адаптиране на националната нормативна уредба и на системата от стратегически документи за регионално развитие, което обяснява и предложените структурни промени в регионалните съвети и правилата за прилагане на интегрирания териториален подход.
Парламентът прие законопроекта на първо четене; текстовете ще продължат през следващите стъпки на законодателната процедура, където вероятно ще останат и предмет на нови политически спорове.
КОМЕНТАРИ (0)