Министърът на правосъдието Николай Найденов съобщи, че се работи върху изцяло нов модел за заплащане в съдебната система, като срещата беше с ръководствата на основните съсловни организации и съдебни администратори.
Срещата е продължение на дискусията с представители на Висшия съдебен съвет и върховните съдилища и събра делегати от Съюза на съдиите в България, Българската съдийска организация, Асоциацията на жените съдии в България, Независимото сдружение на българските прокурори, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и съдебния администратор на Софийската районна прокуратура.
Основни посоки и финансови рамки
Найденов заяви, че заплатите на магистратите през 2027 г. ще останат в досегашния си размер, но работата по новия модел продължава. По отношение на магистратите целта е да се намали разликата между най-ниските и най-високите възнаграждения, а за съдебните служители ще бъде извършен анализ на кадровата обезпеченост.
„90% от бюджета на съдебната власт е предназначен за заплати. Досегашните придобивки няма да бъдат намалявани – нито за съдии, нито за прокурори, следователи или съдебни служители. За да се пристъпи към увеличаване на възнагражденията обаче трябва да намерим вътрешни механизми за оптимизиране. Един от вариантите е процентното съотношение – да се изчисли колко процента е най-високо при най-ниските възнаграждения, и обратно – колко да е най-ниският процент при най-високите заплати. Иска ми се да действаме с мисъл за напред, а не стихийно, и да си подадем ръка, за да постигнем устойчивост“, заяви правосъдният министър по време на срещата, цитиран в пресъобщението.
Министърът призова проблемите да се решават чрез диалог и съвместни усилия. Той посочи, че магистратите могат да издържат бюджетно трудната 2027 г. без актуализация на заплатите, но възнагражденията на съдебните служители трябва спешно да се индексират.
Ръководствата на съсловните организации се обединиха около необходимостта от спешна индексация на възнагражденията за съдебните служители и изразиха готовност да участват в инициативите и работните групи на Министерството на правосъдието за намиране на оптимални решения по заплащане, натовареност и кадрова обезпеченост.
Искания и реакции от съсловните организации
Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) поиска цялостна реформа, която да свърже финансирането с реалната натовареност, организацията на труда и качеството на правосъдието. АПБ посочи, че реформата трябва да включва справедлива политика за възнаграждения, мерки за задържане на подготвени кадри, премахване на дублиращи дейности и истинска дигитализация, която да намали административната тежест. От асоциацията предупредиха, че механичното орязване на разходи или прехвърляне на повече работа върху по-малко хора не са реформи.
Лидия Георгиева от Асоциацията на жените съдии в България повдигна въпроса за компенсациите за сметка на личните осигурителни вноски. В отговор Найденов каза, че дискусията за уеднаквяване на практиката за компенсации ще бъде продължена с новия състав на ВСС.
Атанас Атанасов от Съюза на съдиите в България отбеляза, че през 2022 г. правото на глас при избора на ВСС са имали 2197 съдии, а тази година броят е бил 2275. Той призова ВСС да анализира незаетите бройки на съдии и съдебни служители, за да се реализират икономии, и напомни, че в края на всяка бюджетна година има резерви, които се разпределят. Атанасов също настоя за свиване на ножицата във възнагражденията между най-ниските и най-високите нива в системата.
Законодателни промени
На срещата обсъдиха и измененията в Закона за съдебната власт. Найденов заяви, че предстои анализ на становищата по законопроекта, чийто срок за обществено обсъждане изтече на 16.11.2026 г. Той изтъкна три ключови теми в проекта: командироването, защитата на магистрати, които не са получили несменяемост, и конкурсите.
Според министъра предложените промени трябва да се разработват като част от институционалния диалог с Висшия съдебен съвет.
КОМЕНТАРИ (0)