Министерството на финансите обяви план за емисия от 100 млн. евро държавни ценни книжа на вътрешния пазар, със срок 10 години и годишен купон 3,50%.
Според обявата на сайта на Българската народна банка предлагането ще се проведе чрез аукцион; информацията за характеристиките на емисията е предадена от БНР.
Обем и място в годишното финансиране
От началото на годината дълговото финансиране възлиза на 6,5 млрд. евро. От тази сума 1,75 млрд. евро са набрани от вътрешния пазар, а останалите 4,75 млрд. евро са привлечени на международните капиталови пазари чрез емисии през юли и септември.
Съгласно бюджета максималният размер на нов държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 10,1 млрд. евро. В тази рамка е включен и заем до 3,26 млрд. евро по европейския инструмент за отбрана SAFE.
По текущи очаквания държавният дълг ще достигне 37,7 млрд. евро към края на годината, което се дава като 30,1% от БВП.
Данни на БНБ за брутния външен дълг
Предварителните данни на Българската народна банка показват, че брутният външен дълг на страната (публичен и частен) се е увеличил с 25,3% на годишна база и е достигнал 68,798 млрд. евро към края на август 2026 г. За сравнение, към края на август 2025 г. брутният външен дълг е бил 54,914 млрд. евро, или с 13,884 млрд. евро по-малко.
Брутният външен дълг се равнява на 53,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт спрямо 47,1% година по-рано.
Краткосрочните задължения към края на август 2026 г. са 17,753 млрд. евро (25,8% от брутния дълг, 13,8% от БВП) и нарастват с 8,515 млрд. евро (92,2%) спрямо август 2025 г. (9,238 млрд. евро, 16,8% от дълга, 7,9% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 51,044 млрд. евро (74,2% от брутния дълг, 39,8% от БВП) към края на август 2026 г., което е увеличение с 5,369 млрд. евро (11,8%) спрямо 45,675 млрд. евро година по-рано.
Към края на август 2026 г. 40,909 млрд. евро (59,5%) от брутните външни задължения имат остатъчен матуритет над 1 година. В евро са деноминирани 72,3% от брутните външни задължения, спрямо 80% година по-рано.
Структура по сектори
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ към края на август 2026 г. е посочен като 19,278 млрд. евро. В текста процентното съотношение към БВП е дадено като 1%; за сравнение, за края на август 2025 г. е посочена стойност 17,661 млрд. евро и 15,2% от БВП. Това представлява несъответствие в процентните данни в публикуваната информация.
Външните задължения на Централната банка са 10,445 млрд. евро (8,1% от БВП). Увеличението с 8,506 млрд. евро спрямо края на август 2025 г. (1,939 млрд. евро, 1,7% от БВП) се отбелязва като резултат основно от задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ възлизат на 10,047 млрд. евро (7,8% от БВП) и се повишават с 2,435 млрд. евро (32%) спрямо 7,612 млрд. евро (6,5% от БВП) към края на август 2025 г.
Външните задължения на „Други сектори“ са 14,859 млрд. евро (11,6% от БВП), което е ръст с 608,6 млн. евро (4,3%) спрямо 14,250 млрд. евро (12,2% от БВП) година по-рано.
Вътрешнофирменото кредитиране е 14,167 млрд. евро (11% от БВП) към края на август 2026 г., което е увеличение със 716,3 млн. евро (5,3%) спрямо 13,450 млрд. евро (11,5% от БВП) към края на август 2025 г.
Предоставените цифри и съотношения са част от предварителните данни на Българската народна банка и отразяват развитието на външните задължения към края на август 2026 г.
КОМЕНТАРИ (0)