Ново изследване на колежа „Дартмут“ в американския щат Ню Хемпшир показва, че най-приятните разговори комбинират задълбочаване в тема с плавно въвеждане на нови идеи. Учените наричат този модел „розов шум“ и го описват като баланс между устойчивост и промяна в разговора.
Екипът анализира над 1000 разговора между непознати и след това сравнява оценките на участниците за качеството на общуването. Резултатите показват, че разговорите с по-изразен „розов шум“ се оценяват като по-приятни, при тях участниците имат по-силно желание да продължат общуването и усещат по-голяма близост със събеседника си.
Какво означава „розов шум“
Изследователите обясняват понятието, заето от физиката, като състояние на границата между реда и хаоса: системата остава относително стабилна, но не е напълно неподвижна. В разговорен контекст това означава, че събеседниците остават достатъчно дълго върху една тема, за да се опознаят и да разберат идеите на другия, но не се задържат за нея, когато тя става скучна.
„Това е особено интересно за разговорите, защото можете да останете достатъчно дълго на една тема, за да опознаете другия човек и да я разберете, но не сте принудени да продължавате да говорите за нея, когато вече е станала скучна“, казва Катрин О’Нел, водещ автор на изследването.
Метод и приложения
За да проследят динамиката на разговорите, изследователите са използвали изкуствен интелект – модела MPNet. Те са подавали транскрипциите на разговорите в системата, която оценява всяка реплика по 768 показателя, свързани със значението, тона и контекста, и така е могла да следи как взаимодействието се променя във времето.
Изследването сравнява „розовия шум“ с другите крайности: при т.нар. бял шум темите се сменят хаотично и участниците не се съобразяват с реакциите на отсрещната страна; при червения шум пък събеседниците прекалено се напасват, повтарят изрази и влизат в рутинен модел на общуване. Розовият шум стои между тези два полюса като „златна среда“ между устойчивостта и гъвкавостта.
Ефектът се наблюдава не само при непознати. Учените са анализирали разговори между приятели, които споделят формиращи преживявания, както и диалози от бързи срещи. Във всички тези ситуации по-изразеният „розов шум“ е свързан с по-голямо удоволствие от общуването и с по-голяма вероятност участниците да искат да се видят отново. В анализа са включени и подкасти с двама водещи, където е установено, че проявите на „розов шум“ се увеличават през първите 50 епизода.
Ограничения и критика
Д-р Емили Фин, невролог и старши автор на изследването, предупреждава, че разбирането на добрия разговор като просто „да бъдеш на една вълна“ е непълно. Понякога прекаленото сходство между събеседниците прави разговора отегчителен, например когато те непрекъснато повтарят думите си или се въртят около една и съща тема.
Проф. Елизабет Стоуко от London School of Economics приветства работата като ценна, но отбелязва важен недостатък: оценяването на разговорите единствено по това дали са приятни може да пренебрегне тяхната роля в човешките взаимоотношения. Тя дава за пример изследване на телефонен разговор между баща и дъщеря му – млада жена със специални образователни потребности, която живее в социална институция. Двамата дълго отлагат края на разговора и раздялата е емоционална; по думите ѝ свеждането на разговорите единствено до това дали са приятни може да ги лиши от човешката им същност.
Резултатите на екипа от Дартмут са публикувани в списание Science Advances и пораждат въпроси за това как можем да обучаваме или да развиваме умения за по-гъвкаво и устойчиво общуване в различни социални ситуации.
КОМЕНТАРИ (0)