Нов анализ, обхващащ данни от 51 интервенционни проучвания, показва, че определени хранителни режими, физическа активност и някои медикаменти могат да променят епигенетични показатели, използвани за оценка на биологичното стареене.
Изследователите са приложили единен набор от 16 епигенетични часовника и 94 допълнителни биомаркера, основани на метилирането на ДНК, и са анализирали въздействието на хранене, упражнения, лекарства и добавки върху тези показатели в опити, публикувани в научното списание „Нейчър Медисин“.
Какво установи анализът
Според резултатите два промени в начина на живот са свързани с намаление на епигенетичната възраст: здравословни хранителни режими, включително средиземноморска, нисковъглехидратна и нискомаслена диета, и редовна физическа активност. Най-силни и последователни ефекти върху анализираните биомаркери са отчетени при някои медикаментозни интервенции.
Конкретно, метформинът, семаглутидът и терапиите срещу тумор-некротизиращия фактор (анти-TNF) свързани с намаляване на измерената епигенетична възраст според всички 16 епигенетични часовника, включени в анализа. Проучването разглежда и по-нови биомаркери, разработени за прогнозиране на риска от смърт или темпото на стареене, като DunedinPACE и PCGrimAge, които могат да реагират по-чувствително от класическите часовници за хронологична възраст.
Авторите са анализирали над 110 биомаркера, свързани с метилирането на ДНК, за да сравнят по-систематично реакцията на различните показатели при различните интервенции.
Шебнем Юнлюишлер, генетичен инженер и директор по въпросите на дълголетието в Лондонския институт по регенеративна медицина, която не е участвала в изследването, посочва: „Важният принос на това изследване е неговият мащаб и стандартизираният подход. Учените обединиха данни от 51 дългосрочни интервенционни проучвания и приложиха един и същ набор от 16 епигенетични часовника и 94 допълнителни биомаркера, основани на метилирането на ДНК. Това позволи по-систематично сравнение на начина, по който различните биомаркери реагират на различните интервенции. Изследването също така показва, че по-новите биомаркери, разработени за прогнозиране на риска от смърт или темпото на стареене, особено DunedinPACE и PCGrimAge, може да реагират по-чувствително от часовниците, предназначени основно за определяне на хронологичната възраст“.
Ръководителят на изследването Рагав Сегал от Медицинското училище на Йейлския университет предупреждава, че откритите промени не са доказателство, че разглежданите интервенции реално забавят стареенето на хората: „Биомаркерите са полезни, защото могат да ни позволят да наблюдаваме биологични промени в рамките на месеци или години, вместо да чакаме десетилетия, за да установим резултати като заболяване или смърт. Но те не могат да заместят дългосрочните изследвания. Все още трябва да докажем, че промените в тези показатели действително означават, че хората остават по-здрави, функционират по-добре или живеят по-дълго“.
Изследователите отбелязват, че медикаментозните интервенции са показали най-голям среден ефект върху епигенетичните часовници, докато промените в начина на живот и храненето обикновено дават по-последователни резултати между различните биомаркери.
За разлика от това, доказателствата за ефект от хранителни добавки върху епигенетичната възраст са слаби и противоречиви. В коментара си Сегал посочва, че добавките могат да бъдат полезни при конкретни дефицити или медицински нужди, но при здрави хора твърденията за „противостареещ“ ефект често надхвърлят наличните доказателства.
Юнлюишлер предупреждава също, че резултатите за метформина, семаглутида и анти-TNF терапиите не трябва да подтикват здрави хора да започват прием на тези лекарства с цел забавяне на стареенето: „Резултатите, свързани с метформина, семаглутида и анти-TNF терапиите, са интересни от научна гледна точка, но не бива да се тълкуват като доказателство, че здрави хора трябва да приемат тези медикаменти, за да забавят стареенето. Някои от проучванията са включвали специфични групи пациенти, така че наблюдаваните промени може отчасти да отразяват подобрение на основното заболяване, възпалителните процеси или метаболитното здраве, а не пряко обръщане на самия процес на стареене“.
Авторите и външните експерти подчертават, че макар епигенетичните биомаркери да са обещаващ инструмент за оценка на краткосрочни биологични промени, те все още не могат да служат като надежден показател за продължителността на живота в добро здраве. Следващата ключова стъпка според тях е да се установи кои промени в тези маркери корелират с подобрено физическо и когнитивно функциониране, по-ниска заболеваемост и по-дълъг живот в добро здраве.
До доказване на обратното учените припомнят, че за момента най-добре подкрепените мерки за по-здравословно стареене остават контролът на кръвното налягане и диабета, поддържането на здравословно тегло, отказът от тютюнопушене, адекватният сън, редовната физическа активност и балансираното хранене.
КОМЕНТАРИ (0)