Председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова донесе щайга в студиото на БНТ и я описа като постоянен източник на приходи за търговските вериги, който ощетява българските производители.
Тя посочи, че при всяко внасяне на продукти в магазина производителят дължи наем от 1 евро без ДДС за тази щайга, която според нея струва 3,50 евро и носи на собственика си приходи от по 365 евро годишно.
Как работи схемата, според Манолова
Манолова обясни, че четири търговски вериги налагат на българските производители на плодове и зеленчуци да внасят депозит за щайги и да плащат по 1 евро без ДДС при всяко внасяне на стока. Тя сравни щайгата с „чадърите по морето“, но отбеляза, че тя „работи целогодишно“ в ущърб на производителите.
В студиото тя цитира конкретни числа: цената на самата щайга е 3,50 евро, а наемът при всяко внасяне е 1 евро без ДДС, което според нея се разпределя върху крайната цена на продаваните продукти.
„На всяко внасяне в тази щайга на зеленчуци, които се продават в търговските вериги производителят плаща 1 евро наем, като тази цена се разпределя и върху цената на продаваните продукти. Това е нелоялна търговска практика. Четири от търговските вериги я прилагат към българските поизводители на плодове и зеленчуци, задължават ги да внасят депозит за тази щайга и при всяко внасяне на зеленчуци на стока във веригата да плащат наем 1 евро без ДДС“, заяви Манолова.
По думите ѝ едно от обясненията на веригите е, че щайгите се измиват и дезинфекцират в Румъния, което според нея подлежи на проверка. „Както и да го гледаме струва 3,50 евро, наемът на едно внасяне в магазина е 1 евро без ДДС“, добави тя.
Сигнал до КЗК и възможни санкции
Манолова е внесла сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), като посочи, че това ведомство трябва да защитава доставчиците на търговските вериги. По думите ѝ санкцията за подобна нелоялна търговска практика може да достигне до 10% от оборота на веригата.
Тя заяви, че разполага с данни и че след подадения сигнал институциите трябва да предприемат необходимите проверки и действия.
Други нарушения, засегнати от КЗП
Манолова отбеляза, че КЗП е подписала постановления за заблуждаващи търговски практики, свързани с несъответствие между цените на етикетите и тези на касата, фалшиви промоции и практики за изчерпване на количества в рамките на промоция.
Голям приоритет за нея е контролът върху цените на храните в търговските вериги, където са съсредоточени най-големите пазарни дялове.
Реклама на хранителни добавки и онлайн аптеки
Манолова коментира и рекламите на хранителни добавки, които според нея приписват недоказани лечебни свойства. Тя посочи примери на преувеличени твърдения и предупреди, че особено онлайн аптеките използват такива практики.
„Преценете сами дали хранителни добавки, за които се обявява, че лекуват стомашно-чревни проблеми, успокояват нервната система и са лековити по отношение на автоимунни заболявания, дали това са рекламни характеристики, които отговарят на истината. Стигат до там, че глухарче и куркума лекуват рак. Това са заблуждаващи търговски практики, особено са характерни за онлайн аптеките. Има и физически аптеки там, където тези продукти се продават“, каза тя.
Манолова посочи, че според нея търговецът трябва да доказва, че рекламираните чудодейни свойства са подкрепени с документация за съответното средство. По нейните думи често става дума за временна измама: търговецът рекламира добавка няколко седмици и след това просто изчезва.
В изложеното тя подчерта, че действията срещу търговските вериги и срещу подвеждащите реклами са насочени както към защита на производителите, така и към интересите на потребителите.
КОМЕНТАРИ (0)