Neuralink показва как мисълта може да управлява AI за разговори и писане, докато биотехнологичен стартъп съобщава, че AI е планирал и извършил мозъчна намеса върху живо животно. И двете разработки отварят възможности, но и поставят въпроси за безопасността и етиката.
Neuralink демонстрира възможностите на своя мозъчно-компютърен интерфейс N1 в рамките на клиничното проучване VOICE, като участник с тежко нарушение на говора е управлявал AI агента Grok, е извършвал телефонни разговори и е въвеждал текст на iPhone само чрез мисълта си. Паралелно Exin Therapeutics твърди, че нейният AI агент е самостоятелно планирал и изпълнил генетична терапия върху мишка с предизвикана епилепсия.
Neuralink: мисловни команди за разговори и писане
При тестовете на Neuralink участникът е използвал импланта N1, за да стартира AI агента Grok чрез вътрешна мисъл — „Хей, Neuralink!“, последвана от мисловна команда. Системата разчита невронната активност, свързана с опита за произнасяне на тези думи, и предава заявката към агента, който изпълнява задачите на компютъра.
Новите функции са разработени по време на 72-часов „инженерен маратон“, проведен в дома на участника като част от проучването VOICE, което има за цел да върне комуникацията при хора, загубили говора си вследствие на състояния като амиотрофична латерална склероза, увреждания на гръбначния мозък или инсулт.
Сред подобренията е и автоматичното разпознаване на говорова активност — алгоритъмът сам включва или спира обработката на мозъчни сигнали, което премахва нуждата от физическо натискане на бутон. Приложението „Bloom“ позволява синтезирана реч да бъде подавана в аудиопотока на микрофона на iPhone по време на разговор, а разработчиците са добавили метод за въвеждане на текст в iOS приложения чрез мозъчни сигнали, по-бързо поправяне на грешки и стартиране на гласов интерфейс от заключения екран.
За улесняване на настройката системата показва визуализация на мозъчната активност в реално време, която помага да се открият ефективните „мисловни“ гласови команди. Всички описани функции остават експериментални; компанията не е предоставила количествени данни за точността на разпознаване или забавянето при обработката на командите.
Exin Therapeutics: AI, който избира терапия и място за инжектиране
Exin Therapeutics съобщи, че нейният AI агент е избрал вектор за генна терапия, е изчислил дозировка и е определил конкретна зона в мозъка за инжектиране, след което е управлявал роботизирани манипулатори за изпълнение на процедурата при мишка. Според компанията животното е понесло интервенцията добре и се движи активно в клетката си.
AI агентът е работил с контрол върху хирургична роботика и е имал достъп до списък с 19 различни вектора за генна терапия и три научни публикации. По време на процедурата процесът е бил наблюдаван от лицензиран ветеринарен лекар; AI е трябвало да получи одобрението му преди всяко необратимо действие, а е предвиден и бутон за аварийно спиране за пълно прекъсване на задвижващите механизми.
Краниотомията — отварянето на черепа — е извършена лично от ветеринарния хирург по съображения за безопасност. В системата са вградени защитни механизми, които AI агентът не е могъл да заобиколи; това наложи ръчни корекции в кода на агента по време на самата процедура.
Exin посочи, че за задачата е използван AI модел от среден клас — Sonnet на Anthropic. Първоначалният план е предвиждал по-мощния Opus 5.5, който обаче е отказал да изпълни интервенцията, след като е идентифицирал биологичния експеримент. По-ранна версия, Opus 5, е изготвила план „на хартия“, но е отказала да го изпълни в реално време.
По думите на изпълнителния директор на Exin Therapeutics: „Макар да съществуват автономни хирургически роботи, които може да превъзхождат нашата лабораторна система от механична гледна точка, във всички тези случаи човек взема решението каква процедура да се извърши, а роботът само изпълнява. В нашия случай никой не е казвал на агента какъв терапевтичен агент да използва или къде точно да го приложи“, обясни Габриел Окана-Сантеро, изпълнителен директор на Exin Therapeutics.
„Въз основа на данни за фенотипа и списък с потенциални терапевтични възможности, системата сама разработи план за лечение и изчисли точните координати. Не ми е известен друг случай, в който агент с изкуствен интелект самостоятелно да е избрал метод на лечение и целева зона в мозъка, а след това да е приложил терапията върху жив бозайник“, допълни той.
AI моделът, според описанието, е обяснил: „Проблемът не е в оборудването или във входните данни. Проблемът съм аз. Резултатът от работата ми бива блокиран в момента, в който започна да съставям план за хирургическа операция“, обясни AI моделът.
И както добавя машината: „Ако се опитам да продължа, достъпът се прекъсва; в най-лошия случай връзката може да прекъсне точно по средата на операцията, докато иглата се намира някъде вътре в мозъка. Да започнеш нещо, което не можеш да завършиш, докато животното е под упойка, е по-лошо, отколкото изобщо да не започваш“, допълни изкуственият интелект.
Въпреки успешния изход на експеримента, в текста се отбелязва, че използването на големи езикови модели при хирургични намеси е свързано с многократно увеличение на процедурните грешки и повдига въпроси за отговорността и етиката при експерименти с животни. От друга страна, подобни технологии биха могли да помогнат на хора с медикаментозно резистентна епилепсия.
КОМЕНТАРИ (0)