Пазарът на суров петрол все по-често залага, че конфликтът между Техеран и Вашингтон може да остане в стагнация с продължително „ниито война, нито мир“. Липсата на ясни признаци за бързо решение и рязкото поскъпване на цените карат търговци и енергофирми да приготвят планове за продължителна патова ситуация.
Пазарните участници възприемат две главни възможности: бързо споразумение в рамките на дни или ескалиращ военен конфликт. Но тъй като нито едната, нито другата перспектива в момента изглеждат убедителни, расте и вариантът настоящата безизходица да стане „новото нормално“.
Политически сигнали и реални рискове
Президентът Доналд Тръмп обяви, че иска да прекъсне задънената улица. „Предстои ми да взема решение: да сложа ли край на това – което би било много лесно – или да сключа сделка?“, каза Тръмп в интервю за Fox News на 25 октомври. Подобни изявления са повтаряни и преди, което ограничава информационната им тежест.
От иранска страна върховният лидер Моджтаба Хаменей се срещна с ръководителя на службите си за сигурност Мохсен Резаи и отново очерта условията на Техеран за прекратяване на състоянието „нито война, нито мир“, посочва се в изявление от канцеларията на лидера.
Въпреки сигналите за готовност за преговори и от двете страни, запазването на статуквото може да бъде предпочетено пред всяка по-рискова алтернатива. И двете страни оценяват високо цената на нов кръг бомбардировки — както за иранската инфраструктура и икономика, така и за глобалните пазари на енергия.
Как реагира пазарът
Периодичните атаки и напрежението доведоха до поскъпване на американския еталон West Texas Intermediate (WTI) с над 10% през месеца. Въпреки това, значителни обеми суров петрол продължават да напускат Близкия изток.
Данни на компанията за пазарни анализи Vortexa показват, че през първата половина на октомври доставките от региона, без да се включва Иран, са достигнали около 16,5 милиона барела дневно — ниво близко до предвоенното. По-нови, макар и непълни данни подсказват, че тази тенденция продължава.
Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че предлагането се е възстановило до около 80% от нивата преди войната. „Това не ни носи спокойствие, но към днешна дата осигурява приемлива и разумна цена“, отбеляза Райт.
Стратегиите на Вашингтон и Техеран
Ако цената на петрола се задържи около 100 долара за барел, Вашингтон може да избере тактика на изчакване — поемайки по-високи енергийни разходи, докато блокадата изтощи иранския износ и икономика. От американска гледна точка подобен подход би могъл да избегне прякото ескалиране, но да поддържа натиск върху Техеран в дългосрочен план.
За Иран ситуацията е различна: страната е подложена на безпрецедентен финансов натиск, а икономиката преживява най-тежкия спад от началото на 80-те години. Националната валута — риалът — е загубила около 25% от стойността си спрямо долара през последните два месеца, което ускорява инфлацията и оскъпява вноса.
Въпреки това Ислямската република многократно е показвала способност да издържа на дълги периоди на лишения; Корпусът на гвардейците на Ислямската революция вероятно ще поддържа финансови потоци чрез свои контрабандни мрежи, осигурявайки средства за ключови управленски фигури през следващите месеци.
Какво може да прекъсне задънената улица
Една от страните може да отстъпи само когато икономическата цена стане непреодолима — дали чрез рязко покачване на цените на петрола, което ще натовари глобалните икономики, или чрез крах на иранската икономика. Докато не настъпи такъв риск, задънената улица вероятно ще продължи.
Междувременно Ормузкият проток остава в неустойчиво състояние — нито напълно затворен, нито свободно проходим — а глобалният енергиен сектор се подготвя за дълъг период на несигурност и високи цени.
КОМЕНТАРИ (0)