Европейската комисия поставя корупцията като ключова пречка пред присъединяването на Украйна към ЕС, докато Молдова има шанс да завърши преговорите преди Киев.
Според годишния доклад за напредъка на кандидатите Брюксел смята, че Молдова може да приключи преговорите за членство до началото на 2028 г., а Украйна ще се нуждае от още около година. През 2027 г. Кишинев очаква да затвори 25 от 35 преговорни глави, докато Киев прогнозира затваряне само на 7.
Върховенство на закона и борба с корупцията
Европейската комисия е създала специална работна група, за да ускори реформите във върховенството на закона в Украйна. Оценката на Брюксел за напредъка именно по тези критерии остава „средно добър“, както и в предишния доклад, което означава липса на видима положителна динамика.
За осем преговорни глави Украйна получава лоша оценка и предупреждение за забавяне на реформите — в сравнение с пет такива глави в предишния доклад. Това показва, че темпът на реформи се забавя.
Има и положителни моменти: според доклада Киев отчита бърз напредък в шест глави — обществените поръчки, свободното движение на стоки (частично благодарение на два закона на Върховната рада, които приближават страната до т.нар. „индустриален безвизов режим“, отбелязва „Европейска правда“), както и в областите финансови услуги, медии, енергетика и политика за сигурност.
Като цяло напредъкът спрямо 2025 г. е малък — обща оценка 2,5 от максимални 4 спрямо 2,36 година по-рано. Докладът отбелязва, че Украйна вече изостава по темпо на реформите спрямо Северна Македония и Сърбия.
Политика, мирни преговори и сигурност
Украинският президент Володимир Зеленски продължава да поставя членството в ЕС като приоритет и на среща с председателя на Европейския съвет Антонио Коща отново поиска всички преговорни глави да бъдат затворени още догодина. Той повтори и искането Европа да бъде представена в преговорите за мир с Русия, но отбеляза, че континентът все още не може да посочи единен представител.
В Брюксел се състоя и среща на украинска делегация, водена от бившия украински министър на отбраната Рустем Умеров, с представители на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и НАТО. Основната тема беше формулиране на реални гаранции за сигурност за Украйна след евентуален мир, а не само политически декларации — като се визира опитът с Меморандума от Будапеща.
Зеленски бе в Мадрид на 5 ноември, където беше договорен нов пакет помощ за Украйна в размер на 437 млн. евро, насочен предимно към нуждите на ПВО и ремонта на критична инфраструктура, поразена от руски ракети и дронове.
Италия е финализирала 13-ия си пакет военна помощ за Украйна — първия за 2026 г., съобщава Reuters, като се посочва, че министърът на отбраната Гуидо Крозето ще представи детайли пред парламентарна комисия на 10 ноември, след което се очаква одобрение. Съдържанието на пакета е секретно, но може да включва ракети-прехващачи Aster за системите SAMP/T. Сроковият прозорец за доставки от италианска страна изтича на 31 декември на фона на разногласия в управляващата коалиция.
По отношение на военното подпомагане Зеленски категорично настоява украинската армия да получи възможности да поразява руските ракетни установки, откъдето се изстрелват оръжия срещу гражданска инфраструктура. Той поиска от Германия крилати ракети „Таурус“ — въпрос, който не бе поставян отдавна.
Фридрих Мерц първоначално е бил готов да предостави „Таурус“, но по-късно съобщи, че Германия няма достатъчно резерви. Съпредседателят на партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Тино Хрупала публично изрази недоволство и заяви, че германските данъкоплатци трябва да имат яснота за разходите, като добави, че помощите би трябвало да са заеми, а печалбите от продължаваща война обслужват оръжейното лоби.
Дипломация, хуманитарни инициативи и избори
В Белия дом първата дама Мелания Тръмп събра украинска и руска делегация по повод хуманитарна мисия в Олешки. Тя благодари специално на Зеленски и на руския диктатор Владимир Путин, „чието сътрудничество поставя значим прецедент да се напредне към мир в региона“. Мелания Тръмп каза, че е писала лично писма до Зеленски и Путин и благодари и на двете делегации, според материала.
От своя страна Зеленски припомни: „Руснаците отвлякоха хиляди украински деца и сега вече виждаме нещо по-лошо – Русия праща някои от тези деца, които открадна от нас и които пораснаха през тези години, в руската армия. Това е ужасно и трябва да спре“.
Президентът коментира и темата за изборите в Украйна. Той е готов да обмисли провеждането им изцяло онлайн, но първо Върховната рада трябва да подсигури безопасността и надеждността на процеса. Украинските военни са против избори без примирие, тъй като милиони хора са на фронта и технически не могат да гласуват. По думите на Зеленски, ако бъде договорено зимно примирие, е имало възможност за избори: „Така че има шанс. Имаше шанс“.
Удари по енергийна инфраструктура и военни сблъсъци
Най-големият украински оператор на ТЕЦ-ове ДТЕК съобщи в официалния си канал в Телеграм, че от 2 ноември насам руснаците са нанесли 78 удара по украински енергийни обекти — срещу 11 подобни удара за цялата 2022 г.
Прокуратурата в Приморския край на Русия информира, че около 20 000 души във Владивосток са останали без парно и топла вода заради аварии, засегнати са общо 98 блока.
Според сутрешната сводка на украинския Генерален щаб на 5 ноември е имало 188 бойни сблъсъка спрямо 184 на 4 ноември. Руският агресор е използвал 235 контролирани авиационни бомби (КАБ) — с 54 по-малко от предходното денонощие; артилерийският обстрел е включвал 2794 изстреляни снаряда, около 350 повече; а броят на използваните FPV дронове е 7093, с около 50 повече на дневна база.
Войската отчита 16 руски пехотни атаки в Покровското направление, още 11 североизточно от Покровск в посока от Торецк към Константиновка и 9 пехотни атаки в района на Гуляйполе, Запорожка област. Z-каналът „Рибар“ съобщава, че „руските подразделения“ отблъскват вражески атаки близо до границата на Днепропетровска област. В направленията Купянск, Лиман и Славянск са регистрирани общо 7 пехотни атаки през последното денонощие.
КОМЕНТАРИ (0)