Народният представител от „Демократична България“ Владислав Панев предупреди в предаването „Денят започва“, че проектобюджетът за 2027 г. крие риск от рецесия и влошаване на стандарта в следващите три-четири години заради липса на структурни реформи и ново данъчно натоварване.
Според Панев, вместо да се търси ограничаване на разходите и повишаване на ефективността на държавната администрация, управляващите предвиждат да наложат допълнителни задължения върху частния сектор в размер на 2 милиарда евро.
„Потреблението е прегряло, производството спада“
В дълга си критика Панев описа икономиката като двудвигателна система, в която единият — потреблението — е „прегрял“, докато вторият — производството и инвестициите — отслабва. Той посочи рязкото увеличение на възнагражденията в администрацията и ниската производителност като основни проблеми:
„Икономиката има два двигателя, от които единият е много прегрял. Това е потреблението. Когато заплатите в държавната администрация са скочили последните 5 години с над 80% средно, а прозводителността на труда с около 4-5 пъти по-малко, то очевидно икономиката не работи добре и това не е причина за последващ растеж. Отделно виждаме, че инфлацията е расте на горе именно заради наливането на бензин в огъня, бих казал. Не само ръста на доходите на чиновниците, но също така и бюджетният дефицит, който се реализира. Това води до по-голямо парично предлагане, съответно до ръст на инфлацията, ръст на вноса, което е по-драматичното. Тъй като ние виждаме, че индустриалното производство пада от 2022 г. насам, търговският дефицит непрекъснато се увеличава. Т.е. конкуретно по съотноса на економиката се влушава и това е втория двигател на економическия растеж – производството и инвестициите. Виждаме, че този двигател не работи от няколко години и този бюджет, който сега се предлага, предлага този двигател да продължи да не работи. Защо? Защото частният сектор ще се обложи с нови 2 милиарда евро. Бюджетът е сбъркан според мен по тази причина. Вместо да се върви към намаляване на разходите, които могат да охладят и покачването на цените, бюджетът върви към покачването на данъчното облагане именно на производителната част от населението, на която се надяваме да поощри инвестициите и производителността на труда.“
Панев добави, че проблемът не е само в размера на дефицита, а и в липсата на структурни реформи, които да възстановят втория икономически „двигател“. Той прогнозира, че в рамките на три-четири години текущите политики може да доведат до сериозни неблагоприятни ефекти върху икономиката.
Като допълнителен риск депутатът посочи и очакваното тройно увеличение на разходите за лихви в следващите четири години според бюджетната прогноза.
„Това е големият проблем на бюджета, че реформи липсват“, подчерта той.
Отношението към непопулярните реформи и административните мерки
Панев заяви, че „Демократична България“ не е против непопулярни, но нужни реформи, включително в системата на ТЕЛК и в държавната администрация. Той отхвърли твърденията, че опозицията блокира подобни промени и посочи, че партията е подкрепяла мерки за ограничаване на автоматичното увеличаване на разходите в отделни сектори.
„Доста реформи са непопулярни и вероятно ше предизвикат протести, не от наша страна. Но това е парламентарното мнозинство. Когато разполагаш с такъв инструмент като парламентарно мнозинство, ти не бива да се страхуваш от реформи. А ние виждаме в бюджета и в други действия на правителството именно страх.“
Депутатът критикува и опитите за административно контролиране на цените, като отбеляза противоречието между нарастващото парично предлагане чрез дефицит и заеми и стремежа за ценови ограничения по административен път. Той направи паралел с политиките от 90-те години и управлението на Жан Виденов.
Панев също заяви, че не приема тезата, че настоящият дефицит е главно резултат от разходи на предишни правителства и посочи, че не са показани неплатени фактури от минали години, изплатени през настоящата.
„Не сме свидели фактури от миналата година, които са разплащани тази година.“
Затова според него са необходими реформи не само в администрацията, но и в цялостното управление на държавата.
КОМЕНТАРИ (0)