Лидерът на „България може“ Кузман Илиев заяви, че има податки за обсъждане на пренасочване на част от вноските от втория пенсионен стълб към НОИ и предупреди за „опасен прецедент“ при евентуално използване на тези средства.
Според Илиев подобни идеи вече са предмет на разговори в политическите кръгове и могат да доведат до фактическо отнемане на средства от частните пенсионни фондове, в които са акумулирани значителни активи.
Какво каза Илиев
„Излиза информация предварително, че, да речем, част от вноската от парите за втория пенсионен стълб ще бъдат насочени към НОИ,“ каза Кузман Илиев, като посочи, че въпреки официалните опровержения има индикации за такива обсъждания.
Илиев припомни, че през 2025 г. е предупредил за възможно национализиране на частните пенсионни фондове, в които според него има около 27 млрд. лева. Той посочи и сумата от „17 милиарда и 250 милиона евро“ като акумулиран ресурс в частните фондове, и отбеляза, че дефицитът в НОИ е около 6,6 милиарда евро.
Според него мотивите за интерес към тези средства са ясни: „Когато дефицитът в НОИ е огромен, когато държавата отказва да прави реформи и постоянно увеличава дефицита си, естествено е, че политиците – няколко правителства вече – гледат към парите в частната пенсионна система.“
Илиев предупреди, че макар в системата да има проблеми като високи такси и недостатъчна доходност, парите са частни права на хората и тяхното използване за покриване на текущи дефицити би създало опасен прецедент.
Политическият избор: краткосрочното срещу дългосрочното
По думите му голямата битка е между дългосрочния стратегически икономически интерес и краткосрочната политическа целесъобразност. Илиев критикува управлението за нежелание да води балансирана бюджетна политика и цитира пряко заявката на правителството: „Ние балансиран бюджет не търсим“. Той добави, че политиците често предпочитат мерки, които осигуряват политическо оцеляване, пред структурни реформи и ограничаване на разходите.
Илиев предупреди също за рисковете от продължаващо трупане на дълг и нарастване на търговския дефицит в условията на покачващи се лихви в Европа и у нас. „Това е неустойчив модел. Ако продължаваме така, действително в един момент ще имаме много тежка политическа криза, защото никой няма да може да се справи с тези проблеми,“ каза той.
Европейската рамка и инвестиционните приоритети
Илиев отбеляза, че от Европейската комисия има сигнали за несъгласие с някои данни, свързани с дефицита и разходи за инфраструктура, и добави, че настоящите европейски приоритети включват увеличени военно-инвестиционни разходи, за които се дава дерогация. Той посочи, че за социалните плащания, учителите и лекарите също може и трябва да има реформи.
Енергийна цена и индустриални последици
Илиев коментира и поскъпването на газа, като аргументира, че България е част от единния европейски енергиен пазар и отказът от евтини доставчици ще доведе до по-високи цени: „Ние живеем в реалностите на европейския единен енергиен пазар. От няколко години предупреждавам, че отказът от евтини доставки на руски газ ще причини по-високи цени.“
По договора с „Боташ“, според него, „действително ние губим доста средства“. Той допълни, че производството в България става все по-трудно заради ръста на цените на енергията: КЕВР е увеличил цената на регулирания пазар с около 32%, а цените на борсата са нараснали от около 30 евро/МВтч в началото на годината до близо 100 евро/МВтч, което натоварва бизнеса.
Илиев комбинира икономическа критика с политическа оценка и призова за структурни реформи и повишаване на ефективността в публичните системи, за да се избегнат остри социални и политически последици.
КОМЕНТАРИ (0)