Данните от проверки на Комисията за защита на потребителите (КЗП), според които при някои храни има надценки над 140%, предизвикаха оживен дебат в ефира на NOVA. Представители на работодателски организации и млекопреработвателите оспориха начина, по който са изчислени тези надценки.
КЗП обяви, че сред продуктите с най-високи надценки са кравето масло, сиренето, кашкавалът, доматите и кромидът, и предупреди, че ако търговските вериги не представят икономическо обяснение за увеличенията, могат да бъдат санкционирани. Комисията вече е сезирала Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и посочи, че веригите могат да рискуват глоби до 135 млн. евро. След хранителните стоки КЗП заяви, че ще насочи проверките и към лекарства, банкови такси и мобилни услуги.
Критики към методологията в предаването
В дискусията участваха Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ); Пейо Майорски от Асоциацията за защита на потребителите; и Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите. Всички те поставиха под въпрос как точно са изчислени обявените проценти и дали сравненията са правени между идентични продукти по вид и грамаж.
В реплика към изнесените данни, цитирана в предаването, беше посочено: „Манолова: Веригите слагат 125% надценка на маслото и 99% на кашкавала“ — твърдение, което разгневи представителите на бизнеса и млекопреработвателите по отношение на използваната база за сравнение.
Аргументите на работодателите
От ССИ предложиха да се сравняват цените в частните вериги с тези на държавния производител. Михаил Кръстев обясни, че изводите на проверките не вземат предвид всички компоненти при формирането на крайната цена и посочи конкретен пример с маслото на държавната фирма: „Ако отворим сайта на държавния производител и търговец и видим каква е цената на маслото там, ние виждаме, че тя е по-скъпа от обявената от госпожа Манолова крайна цена“.
По думите на Кръстев това поставя въпроса дали и държавното дружество прилага подобни надценки или разликите се дължат на други фактори като доставка на суровини, преработка и логистика.
Позицията на потребителските и производствените организации
Пейо Майорски предупреди, че публичните изявления за високи надценки могат да създадат напрежение сред потребителите, ако не е ясно по какви цени са правени сравненията. Той попита дали анализът използва борсови едрови цени, цени на рафта или реалните доставни цени, на които продуктите влизат в магазините.
От Асоциацията на млекопреработвателите също изразиха съмнения в методологията. Димитър Зоров заяви, че 100% надценка върху готов продукт е нелогична, ако се сравнява доставната цена с крайната цена на щанда. Той отбеляза необходимостта от сравняване на идентични продукти и грамажи и даде за пример отново маслото на държавния производител: „Може ли тази надценка да е 100 процента над доставната на продукта. По цялата предходна верига вие имате 100 пъти повече разходи, даже с производствени. В търговската верига трябва да се знае – кара се продукт, който е готов“.
Какво остава неясно
От изложените аргументи става ясно, че основният спор не е дали има надценки, а как са изчислени те и кои цени са ползвани за сравнение. До момента КЗП е публикувала данни за значителни надценки при някои хранителни стоки, но представители на бизнеса и производителите искат прозрачност по отношение на изходните стойности и методологията на анализа.
Комисията за защита на потребителите е предупредила търговските вериги да представят икономическо обосноваване на увеличенията; в противен случай следват законови санкции. Дебатът в ефира подчерта нуждата от яснота какви цени се сравняват при оценката на надценките.
КОМЕНТАРИ (0)