Президентът на КНСБ Пламен Димитров описа проекта за държавен бюджет като „на ръба на добрия тон“, като позицията му засегна дебата между синдикати и работодатели за финансовата рамка на страната.
Димитров, говорейки пред БНТ, посочи, че не съществува формула за определяне на минималната работна заплата, което позволява тя да бъде определяна и в размер на 660 евро. Той добави, че КНСБ не е против налагането на данък „свръхпечалба“.
Работодателите сигнализират за данъчни мерки
На противоположна позиция застана Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара. Попдончев заяви, че с предлаганите данъчни промени правителството се опитва да събере извънреден приход в бюджета.
По неговите думи, при финансови затруднения в семейството първоначалният отговор не е да се „ограбва банка“, а да се помисли за свиване на разходите. Той подчерта, че положителният елемент в предложението за минималната работна заплата е възможността решенията да излязат от преговорите между социалните партньори.
Ключовите противоречия в публичния дебат остават около начина на финансиране на бюджета и ролята на данъчните промени като източник на допълнителни приходи. Докато синдикатът не отхвърля идеята за специален данък върху свръхпечалбите, работодателите предупреждават за икономически последици и настояват за мерки за контрол на разходите.
И двете страни очакват обсъжданията между социалните партньори да играят решаваща роля за финалния вид на механизма за минималната работна заплата и за цялостния бюджетен пакет.
КОМЕНТАРИ (0)