Първо от 17 години правителство обещава да ограничи бюджетния дефицит без шокови орязвания на разходите, а планът предвижда и понижаване на разходите за заплати в публичния сектор от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години. Това беше централната тема в студийния дебат между финансовия журналист Стефан Антонов и икономиста Евгений Кънев.
Двамата очертаха контрастни подходи към управлението на публичните финанси и мерките за реакция при външни шокове.
Две концепции за ограничаване на дефицита
Стефан Антонов защити стратегията на правителството, като посочи, че приоритетът е икономическият растеж — той намалява дефицита като дял от БВП. Антонов заяви, че в бюджетните планове има пренасочване на средства между пера в размер около 0,6% от БВП и че въпреки номиналното увеличение на разходите те ще се свиват спрямо икономиката.
Като част от мерките срещу избягването на данъци Антонов посочи промените в облагането с ДДС при продажбите на новопостроени жилища, от които се очакват допълнително 120 млн. евро.
Евгений Кънев обаче изрази тревога, че бюджетът прехвърля основната тежест върху частния сектор в момент на влошаваща се външна среда, спад в износа и по-слаб инвеститорски интерес. Той твърди, че увеличението на осигурителната тежест ще засегне най-вече изрядния бизнес и работещите в светлата икономика и критикува липсата на достатъчно структурни реформи.
Заплати, помощи и реформи
Кънев постави под въпрос ефекта от предвиденото общо увеличение на възнагражденията в публичния сектор с 5%, докато Антонов наблегна, че борбата със злоупотребите и по-доброто управление на ресурсите могат да освободят средства без да се реже остро по критични пера.
И двамата отчетоха като положителна стъпка намерението за по-строг контрол върху злоупотребите с ТЕЛК. Правителството очаква икономии в размер на 228 млн. евро от засилен контрол; Кънев я определи като една от най-позитивните мерки, а Антонов предупреди, че ограниченията трябва да са насочени така, че да не ощетят хората, които наистина имат нужда от подкрепа.
Рискове за търговията и застраховането на морския транспорт
Кънев открои риск, свързан с напрежението в Черноморския регион и липсата на застраховка срещу затруднения в морския транспорт. Той предложи създаването на временен държавен фонд, който да поеме част от високите застрахователни премии за корабите, за да се запази конкурентоспособността на българския износ и внос.
Антонов отвърна, че за такива ситуации е предвиден фискалният резерв и че прекалено тревожните публични послания могат да разклатят доверието на пазара.
Извънредно облагане и потенциални рискове
Темата за допълнително облагане на сектори с висока рентабилност също предизвика спор. Антонов прие идеята за еднократно прехвърляне на данъчна тежест към банките като възможен инструмент за ограничаване на дефицита, но призна, че част от това бреме може да се прехвърли върху клиентите чрез по-високи такси и лихви.
Кънев попита защо не се обсъжда извънредно облагане за „Лукойл“, печелеща от енергийната конюнктура. Антонов отвърна, че при ниски маржове такава мярка е трудно обосноваема и крие риск от международни арбитражни дела, включително потенциален иск за около 3% от БВП.
Дигитализация и по-добро управление като източник на спестявания
Антонов подчерта, че пълната дигитализация на административните процеси и по-доброто управление на ресурсите в здравеопазването и енергетиката могат да спестят значителни публични средства и да ограничат възможностите за злоупотреби. Това, според него, е предпочитаната посока пред рязкото орязване на разходи.
В заключение дебатът очерта две различни визии: една, която залага на растеж и фискална дисциплина с фокус върху контрол и дигитализация, и друга, която предупреждава за неминуемия товар върху частния сектор и настоява за по-решителни реформи и специфични инструменти за покриване на рискове.
КОМЕНТАРИ (0)