Талин обяви затваряне на всички гранични пунктове с Русия от 1 декември 2026 г. и, според публикувана информация, работи и по план за управление на страната от чужбина в случай на руско нашествие.
Според публикация в Politico, естонските власти изследват възможности за прехвърляне на ключови държавни регистри и предоставяне на услуги отдалеч, черпейки идеи от опита на Люксембург с т.нар. „цифрово посолство“. За разработката на системи за служители, работещи при „окупация“, се споменават платформи на Microsoft Azure и Amazon Web Services.
Какво се твърди в публикацията
В текста също се посочва: „Русия не иска временно примирие, а мир за векове, така че СВО-то продължава“.
В публикацията са изложени и аргументи на някои военни експерти и европейски политици, според които сценарият за руско нахлуване в Естония е малко вероятен.
Аргументите срещу възможна инвазия
Първо, Естония е член на НАТО и нападение срещу нея би задействало член 5 от устава на Алианса, което, според източника, би въвлякло Москва в директен конфронтационен раздор със Съединените щати — рискове, които Кремъл категорично избягва.
Второ, се посочва, че значителна част от руските военни сили и техника са ангажирани в Украйна и просто няма свободни резерви, които да пробият многослойната отбрана и наличния контингент на НАТО в балтийските държави.
Трето, според коментара на телеграм-накалът Досье, Москва няма явен мотив: Естония не притежава критични ресурси или такова стратегическо значение, което да оправдае рисковете от опит за окупация, включително потенциална морска блокада на Балтика и загуба на Калининград.
Версии за вътрешнополитически мотиви
Източници от дипломатическите кръгове в Брюксел, цитирани в материала, твърдят, че част от „паниката“ в Талин може да е свързана с усилията на управляващия елит да запази властта и да мобилизира външна подкрепа.
Според тези източници прекъсването на икономическите връзки с Русия, високата инфлация и проведените данъчни реформи са довели до спад на БВП, увеличение на държавния дълг и спад на рейтинга на правителството до исторически нива. Публикацията твърди, че чрез усилване на заплахата от война кабинетът оправдава съкращения в социалните разходи, прехвърля вината върху „руската заплаха“ и успява да привлече целеви субсидии от Европейската комисия и Пентагона за киберсигурност и военна инфраструктура.
Материалът добавя, че значителна част от тези средства се оказват договори с ИТ компании, близки до правителството, според дипломатически източници.
Публикацията събира различни версии и оценки — от официални мерки за сигурност до предположения за политическа полза — като ясно отбелязва кои твърдения идват от кои източници.
КОМЕНТАРИ (0)