Хладилни системи в супермаркети в поне девет страни от ЕС бяха нарушени след поредица кибератаки, които породи съмнения за целенасочена кампания срещу критичната инфраструктура на блока.
Инцидентите, описвани от експерти като повтаряне на атаките от 11–12 октомври във френски магазини, засегнаха вериги в Белгия, Люксембург, Швеция, Германия, Ирландия, Холандия, Естония, Финландия и Румъния.
Разследване и обвинения
Висши служители по сигурността на Европейската комисия ще проверят инцидентите. Комисарят на ЕС по земеделие и храни Кристоф Хансен определи атаките като „умишлен опит за нарушаване на веригата ни за доставки на храни“.
Определянето на извършителя обаче остава трудно. Белгийската агенция за киберсигурност цитира говорител, според когото „Не е известно кой стои зад тази атака и може никога да не е възможно да бъде идентифициран“.
Белгийската федерална прокуратура потвърди, че е започнала наказателно разследване, а руското външно министерство не е направило коментар към момента.
Защо някои експерти сочат Русия
Въпреки липсата на окончателни доказателства, множество анализатори изразиха съмнения към Москва. Ксавие Белекенс, главен изпълнителен директор на фирмата за киберсигурност Lupovis, заяви: „Силно вярваме, че тази дейност може да се припише на спонсориран от руската държава хакер“.
Белекенс посочи, че изследователите на неговата компания са събрали данни от примамки („honeypots“), които насочват към „държавно спонсорирана група“, и отбеляза, че сървърите, използвани за тези атаки, са били използвани и от руски групировки в миналото. Той добави, че необходимата експертиза за разбиране на индустриалните контролни системи и хладилните технологии „не е тривиална“.
Друг аргумент в подкрепа на тази версия е възпроизвеждането на атаките в множество страни, което според някои изследователи съответства на модел, наблюдаван при държавно поддържани операции.
Контекст: хибридна война и възможни цели
Експерти предупреждават, че атаките могат да се впишат в по-широка хибридна стратегия. Андреа Маргелати от Centro Studi Internazionali заяви, че удар срещу всекидневна инфраструктура, каквато са хладилните системи в супермаркетите, има политическо послание: противникът демонстрира способност да парализира услуги и да създаде психологически натиск.
„Ако не променим хода на събитията, ще загубим“, каза Маргелати.
Джоузеф Рук от Recorded Future предупреди за потенциално сътрудничество между държавни служби и престъпни групи: „С нарастването на геополитическото напрежение очаквам повече от тях или да си сътрудничат с престъпни групировки, или да се маскират като престъпници, използвайки ransomware и изнудване като прикритие за държавни цели“.
Какво е установено и какво остава неясно
До момента няма данни, че атаките са имали финансова цел чрез откуп, нито пък активистки групи са поели отговорност. Някои първоначални версии за Франция споменаха възможни мотиви като отегчени тийнейджъри или недоволен бивш служител, но подобни обяснения вече изглеждат по-малко правдоподобни за атаките, засегнали множество вериги в различни държави.
Експерти подчертават, че все още „всички варианти изглеждат отворени относно това кой би могъл да направи това – от държавни лица до действащи самостоятелно хакери“, каза Джеймс Съливан, директор по киберсигурността в мозъчния тръст RUSI.
Чарл ван дер Валт от Orange Cyberdefense допълни, че дори без намерение за психологическа операция, кибератаките могат да имат такива ефекти: „Кибератаките не е необходимо да бъдат проектирани като психологически операции, за да имат когнитивни ефекти“.
Започналото разследване на ЕК и националните власти ще търси повече данни, но много анализатори предупреждават, че дори косвените улики не дават окончателен отговор кой стои зад нападенията.
Както отбелязва още Рук от Recorded Future: „Националните държави ще изучават въздействието и смущенията“ — опит, който може да бъде използван за бъдещи операции.
КОМЕНТАРИ (0)