Студентката по авиокосмическо инженерство Татяна Иванова комбинира практически тренировки и академична подготовка, стремейки се да стане първата българка, която ще полети в Космоса.
За пътя си към тази цел тя разказа пред БНТ, като описа серия от упражнения — от парашутни скокове и дълбоководно гмуркане до тренировки с космически костюм и акробатични полети с високи G-натоварвания.
От ранна възраст към астронавтика
Иванова учи авиокосмическо инженерство в американския университет „Ембри-Ридъл“ и оформя целенасочена подготовка още като тийнейджърка. По думите ѝ желанието да стане астронавт се появява на 15 години.
„Когато бях на 15 години, през 2018 г., осъзнах, че искам да стана астронавт . С порастването си започнах да наблюдавам доста хора, да следя примера им и да извървявам техните стъпки. Забелязах, че те се гмуркат, скачат с парашут и пилотират самолети. И си зададох въпроса защо това е необходимо. Идеята е, че трябва да си човек, който елиминира страха и е готов да вземе правилното решение в най-екстремните ситуации“, разказа Иванова.
Практически умения и сертифициране
Тя вече има лиценз за парашутизъм и активно се занимава с гмуркане — притежава осем водолазни специализации и през януари ѝ предстои курс за професионалисти. По нейни думи тези умения са част от подготовката ѝ да реагира спокойно в непознати или опасни условия.
Сред тренировките са и упражнения с космически костюм, предназначен за дейности извън космически кораб (EVA). По време на тези занимания участниците усвояват процедури за подготовка и работа в среда без атмосферно налягане.
„Това са тренировки, при които се учим как се компресира и декомпресира специален костюм, използван за EVA – дейност, при която астронавтът излиза извън космическия кораб в среда без налягане. Такава среда би могла да бъде Луната“, обясни тя.
Програмата, по която се обучава, е насочена към сертифициране на граждани за суборбитални полети и включва теоретични занятия по физика и метеорология, както и практическа работа със симулатор на космическа капсула.
„Програмата, по която се обучавам, е специална и сертифицира граждани за суборбитален полет. Преминаваме през различни обучения – от метеорология и физика до реалната практическа част, включително излизане от космическа капсула. Всички тези дейности се наблюдават от професионалисти в САЩ, хора, които работят за държавни агенции“, разказа Иванова.
Психическа и физическа устойчивост
Подготовката включва и упражнения за справяне със стрес и екстремни ситуации. Сред тях е тренировка за оцеляване, при която кабина на хеликоптер се обръща на 180 градуса под вода — упражнение, което изисква бърза и дисциплинирана реакция.
„Не мисля, че има момент, в който съм си казала: „Не мога да продължа“. Има моменти, в които съм била под много стрес. Всяко ниво те подготвя за определена ситуация. Разбира се, важно е и кой те обучава. Трябва да отдам заслуженото на инструкторите“, сподели тя.
Едно от първите ѝ предизвикателства било гмуркането, където първоначалният страх от удавяне бил преодолян с помощта на инструктор Иван Делчев.
„Тези моменти те учат и ти дават много ценни уроци. Показват ти, че всяка процедура е създадена, за да бъдеш здрав и в безопасност. Защото някой някога е пострадал, когато не е спазил тази процедура“, подчерта българката.
Във Флорида тя е участвала в акробатичен полет с натоварване 6,1 G. При подобни условия някои хора изпитват стесняване на зрителното поле, но Иванова описва друго усещане.
„Много хора казват, че зрението ти се стеснява и всичко се събира в една точка. Аз не изпитах това. Има едно странно усещане в гърлото, сякаш ще си глътнеш езика. Но всяко нещо, което правиш всеки ден, те подготвя и те прави по-силен“, разказа тя.
Наука и бъдещи цели
За Иванова основната цел не е само да полети, а да продължи научната си кариера. След завършване на авиокосмическото образование тя планира докторантура по атмосферни науки с фокус върху аеродинамиката и въздушните течения.
„За мен никога не е било фикс идея да стана астронавт просто за да бъда астронавт. Аз обожавам науката. Дори в момента ми е трудно да се събера само в една специалност. Затова искам за докторантура да уча атмосферни науки и да изследвам аеродинамика и въздушни течения“, обясни Иванова.
Сред научните ѝ интереси е и Марс. Тя смята, че изучаването на историята и промените на Червената планета може да даде информация за дългосрочните процеси, които биха засегнали и Земята.
„Марс е планета, която е в обитаемата зона на Слънчевата система. Изследването на това какво се е случило с Марс може да ни даде отговор и на въпроса какво би могло да се случи със Земята. Говорим за далечното бъдеще, разбира се. Но преди векове не е имало самолети, не е имало ракети. Човечеството напредва с всеки ден“, коментира тя.
Предизвикателства в учебната среда
Иванова признава, че често е единственото момиче в курса си и понякога среща скептични реакции заради любопитството и настойчивите си въпроси към сложни предмети, като аеродинамиката.
„Често се е случвало да съм единственото момиче. Имах един предмет – аеродинамика, който беше най-сложният. Задавах много въпроси, за да разбера всичко, защото искам да уча това и в бъдеще. Понякога момчетата сякаш смятаха, че задавам прекалено много въпроси. Но накрая на втория изпит имах най-високата оценка в класа“, разказа Иванова.
КОМЕНТАРИ (0)