Бившият водещ Тъкър Карлсън твърди, че администрацията на президента Тръмп, под натиск от израелския премиер Бенямин Нетаняху, може да е на прага да вземе решение за ядрен удар срещу Иран в следващите дни.
Според публикация в социалната мрежа „Х“ целта на предполагаемия удар е планината Пикакс в Централен Иран, където, по думите на израелското разузнаване, била възобновена програмата за обогатяване на уран.
Какво твърди Карлсън
Карлсън посочва, че според него никое конвенционално оръжие в американския арсенал не може да проникне през 90 метра твърд гранит, за да унищожи тунелите, където уж се извършва обогатяването, и че „единствената военна опция е ядрен удар“.
Той цитира и източник, който, по думите му, казал: „Биби се обажда на Тръмп за това всеки ден“.
В публикацията си Карлсън описва Нетаняху като „притиснат в ъгъла и отчаян“ след изборите, при което, според него, израелският премиер не може да сформира правителство без директна намеса от Тръмп. В дълъг цитат той продължава:
„Нетаняху е притиснат в ъгъла и отчаян. След резултатите от изборите от миналата седмица той не може да сформира правителство, освен ако Тръмп не се намеси директно в израелската политика и не посредничи за сделка с други партии, която да даде на Нетаняху 61 места в Кнесета. В противен случай той отпада от поста министър-председател и е на път към позор, разследвания и евентуално затвор. Нетаняху трябва да остане близо до Тръмп. Той се нуждае от тази война.“
Карлсън твърди също, че Нетаняху оказвал „максимален натиск“ върху близки съюзници в американската администрация, посочвайки имената на „военния министър Пит Хегсет и командира на Централното командване на САЩ (CENTCOM) Брад Купър“, както и на „държавния секретар Марко Рубио и директора на ЦРУ Джон Ратклиф“. По неговите думи те били ангажирани в дебат за продължаване на бойните операции и спиране на текущи мирни инициативи.
Потенциални последствия и други твърдения
В публикацията са изведени и опасения за регионални и глобални последици. Карлсън предупреждава, че ядрен удар върху планината Пикакс би замърсил Персийския залив и би „отровил водоснабдяването за 100 милиона души“ и че това би ускорило „радикално разрушението“ на икономики и енергийни пазари.
Той посочва и данни за икономическо притеснение в региона: според текста в света има около 850 супертанкера за транспорт на петрол, а през октомври 11 от тях били „силно повредени в Ормузкия регион“ — развитие, което, по неговите думи, увеличавало риска от глобална депресия.
Карлсън предупреждава и за геополитическа ескалация: „Руснаците вече са казали на поне две други правителства, че американски ядрен удар срещу Иран би ги освободил да използват ядрени оръжия срещу Украйна. Пакистан и Индия биха се изкушили да направят същото един срещу друг, както и Северна Корея срещу Сеул. След първия ядрен удар Третата световна война е неизбежна. Тази война би била кратка и окончателна“.
Освен това Карлсън твърди, че от февруари, 2026 година, „сегашната администрация в САЩ и Белият дом пренаписват ядрената доктрина на Америка, за да направи първото използване на така наречените ‘ядрени оръжия на бойното поле’ (тактически ядрени оръжия) по-лесно и следователно по-вероятно. Никой във Вашингтон, нито в едната, нито в другата партия, не изглежда да е притеснен от това“.
Срок и дипломатически опции
Карлсън добавя, че по-вътрешни източници му казали, че „Тръмп вероятно ще реши до следващия уикенд дали да използва ядрени оръжия или не. Това би било на 7 ноември, след 6 дни“. Той посочва, че в момента Тръмп слуша вицепрезидента Джей Ди Ванс и пратеника Стив Уиткоф, които според него твърдят, че може да се постигне сделка с Иран.
Публикацията отбелязва и, че на 27 септември Нетаняху тайно е пътувал до Абу Даби за подкрепа от ОАЕ, но е получил отказ. Карлсън също твърди, че на неотдавнашна среща бившият президент Барак Обама се е противопоставил на мирно споразумение с Иран, което се подготвя в Доха.
По отношение на вътрешните настроения в Иран, текстът заявява, че „след десетилетия на изолация, дори относително умерените ирански лидери изглеждат объркани от начина, по който се вземат решения на Запад“, и че хора, които са говорили с решения в Техеран, казват, че там „има консенсус, че повече война е лоша за всички и че си струва да се сключи сделка“.
В материала Карлсън е представен като бивш водещ във Fox News и като „един от най-известните пропагандисти в САЩ“, който се е скарал с Тръмп заради войната с Иран.
КОМЕНТАРИ (0)