Новият „Глобален индекс на глада“ отчита рязко влошаване на продоволственото положение през 2021–2025 г.; според авторите войната, започната от президента Доналд Тръмп срещу Иран през 2026 г., ще задълбочи кризата и ще обрече десетки или стотици милиони хора на недохранване.
Докладът показва, че натрупаните форми на хроничен глад — недохранване, изоставане в растежа при децата и изтощение — са се влошили, прекъсвайки близо двайсетгодишна тенденция към подобрение.
Кои данни са ключови
Индексът проследява състоянието на глада в 122 държави за периода 2021–2025 г. и констатира, че през 2025 г. около 645 милиона души са били недохранени. Експертите предупреждават, че военните действия в Близкия изток, започнали през 2026 г., ще влошат тези показатели още повече.
Програмата за данни за конфликти на Упсала отчита 65 въоръжени конфликта, включващи държави, през 2025 г. — най-големият брой от Втората световна война насам. Войните пречат на достъпа до храна, разклащат пазари и вериги за доставки и възпрепятстват хуманитарния достъп, което води до глад в региони от Судан и Демократична република Конго до ивицата Газа.
Как войната по верижни реакции удря храната
Някои конфликти оказват въздействие далеч извън бойните полета. Преди инвазията в Украйна, Русия и Украйна осигуряваха около 30% от световния износ на пшеница; прекъсването на доставките през Черно море през 2022 г. доведе до скок в цените на храните и тежки последствия за бедните държави в Африка и Азия.
Сходен шок идва и от войната срещу Иран през 2026 г. Освен че повишава цените на горивата заради затруднения в преминаването през Ормузкия проток, конфликтът нарушава доставките на торове: преди войната около 30% от световния износ на торове преминаваше през Ормузкия проток, включително урея, амоняк, фосфати и сяра. За известно време тези доставки спряха, а поетака се възстановяват само частично.
Според прогнози на Световната банка цената на уреята се очаква да скочи с 60% през тази година и да се стабилизира едва през 2027 г., при условие че конфликтът не ескалира отново.
Последствия за производителите и за децата
За земеделските производители в бедните държави торовете стават непосилно скъпи, което намалява добивите и пряко увеличава риска от глад. Недостигът на торове и ръстът на цените на храните водят до изоставане в растежа и до изтощение при децата — състояния, които оставят трайни последици през целия живот. В текста изоставането в растежа е описано като това, че децата са твърде ниски за възрастта си, а изтощението — че са с твърде ниско тегло.
Дори повишение на цените на храните с 1% е свързано с по-висока смъртност при деца под петгодишна възраст. Примери от минали кризи сочат, че деца, израснали при продоволствен недостиг, могат да имат по-нисък ръст и по-засилен риск от здравословни проблеми в по-късна възраст.
Кой ще плати най-тежко
Изследователят Моузес Криспъс Окело от Института за изследвания в областта на сигурността, базиран в Етиопия, предупреждава, че африканските държави ще пострадат особено тежко: те разполагат с оскъдни финансови средства, са обременени с големи дългове и бежански потоци и страдат от суши, свързани с климатичните промени.
Абдулай Мохамаду от Постоянния междудържавен комитет за борба със сушата в Сахел описва връзката между глада и войната в региона като „циклична“ — конфликтите ограничават достъпа до земи и движение на животновъдите, нарушават пазарите и доставките и затрудняват хуманитарната помощ, а липсата на торове и настъпващият глад допълнително задълбочават конфликтите.
Политики и помощ
Авторите на материала обръщат внимание и на политическите решения, които влошават кризата. Те отбелязват, че администрацията на Тръмп е изтеглила САЩ от Парижкото споразумение и е практически ликвидирала Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID). Според текста това и драстично намаленото финансиране за Световната програма по прехраната (WFP) са довели до прекратяване на проекти в Йемен, Судан и Хаити.
Авторът предупреждава, че прекъсването на финансирането и помощта може да доведе до смъртта на още милиони хора, най-вече на малки деца, и че тези развития правят недостижима целта за „нулев глад“ до 2030 г.
Материалът заключава, че войната, започната от Тръмп в Близкия изток, ще влоши продоволствената криза и че политиките на администрацията допринасят за остротата на проблема — резултат, който според автора вероятно ще бъде припишан на международните организации, а не на самите решения и конфликти.
КОМЕНТАРИ (0)