Европейската комисия отчете, че Украйна изостава от Молдова в пътя към членство в ЕС, като посочи забавяне при изкореняването на корупцията като ключова причина. Кишинев и Киев подадоха кандидатурите си през 2022 г., но според докладите на Брюксел Молдова може да напредне по-бързо.
Комисията смята, че Молдова има реален шанс да приключи преговорите до началото на 2028 г., докато за Украйна е необходимо още една година и „ускоряване на темпото на реформите“ за завършване на процеса, посочва материалът.
Какво казва докладът на Комисията
В годишните си доклади за разширяване Брюксел отбелязва напредък и в двете държави, но прави различни оценки за темпото. По данните в източника, Кишинев може да затвори 25 преговорни глави през 2027 г., докато се очаква Киев да приключи само седем глави догодина. Общият брой преговорни раздели е 35 и те изискват привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на ЕС.
Въпреки че похвали усилията на Украйна „в най-трудните обстоятелства, причинени от руската агресивна война“, Комисията подчертава, че Киев все още трябва да „демонстрира значителен напредък“ в борбата с корупцията.
Брюксел е създал „работна група“, която да помага на Украйна „спешно и значително да ускори темпото на реформите в областта на върховенството на закона“. Комисията отбелязва и неотдавнашно ускорение на „инерцията на реформите“, след като украинският парламент прие серия законопроекти, изисквани от ЕС за отключване на критична финансова помощ.
Посланикът на ЕС в Украйна Катарина Матернова каза пред репортери, че разделянето на оценките за двете страни не намалява постигнатото от Киев: „Мисля, че фактът, че Украйна поддържа темпото в петата година от войната и на фона на тази невероятна ескалация от края на лятото, е забележителен сам по себе си“.
Финансови нужди и политически реакции
Според съобщенията Киев ще има недостиг на финансиране от 70 милиарда евро през 2027 г. Европейската комисия се е ангажирала да покрие две трети от сумата, около 45 милиарда евро, и проучва варианти за осигуряване на тези средства, включително емитиране на съвместен дълг.
Германия и някои други държави предлагат подкрепата за Украйна да бъде залегната в следващия общ бюджет на ЕС от 2028 г. и искат решения за бъдещо финансиране да се взимат с мнозинство, а не с консенсус, както е в момента.
Четири държави — Унгария, Словакия, Чехия и България — обявиха, че няма да допринасят за бъдещото финансиране на Украйна. В публични изяви и политически кампании се чуват и призиви за спиране на помощта: Марин льо Пен заяви, че ако бъде избрана за президент на Франция, ще спре финансовия и военен принос на страната си за отбраната на Украйна.
Президентът на Украйна Владимир Зеленски предупреди, че разделянето на пътя на двете страни към ЕС би било „морално погрешно“ и подчерта, че украинската страна помага да се предотвратяват проблеми в Приднестровието, отбранително значим за Молдова регион.
Реакции в Молдова и перспективи за Черна гора
Проевропейският президент на Молдова Мая Санду написа, че е „доволна“ от доклада на Комисията и призова държавите членки да изпълнят поетите ангажименти, като отбеляза постоянния напредък на Кишинев.
В доклада се споменава и Черна гора. На едно място Комисията заявява, че страната може да подпише договора за присъединяване до средата на следващата година; на друго — че би могла „реалистично“ да приключи преговорите до края на тази година. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос каза пред репортери: „С настоящите темпове ще бъдем готови да подпишем договора за присъединяване още през юни 2027 г.“ Черногорският премиер Милойко Спаич обеща да „продължи да надгражда реформите до пълноправно членство“.
Докладът на Комисията очертава ускорени, но различни времеви хоризонти за потенциалните кандидати и поставя акцент върху необходимостта от устойчиви реформи, особено в областта на върховенството на правото и борбата с корупцията.
КОМЕНТАРИ (0)