Членът на Управителния съвет на Българската народна банка Любомир Каримански критикува, че националният средносрочен фискално-структурен план, изпратен до Европейската комисия, не съдържа конкретни реформи и ясни мерки за контрол на публичните разходи.
Според Каримански дефицитът към август е около 2,8%, а окончателните данни за септември ще бъдат ясни след приключване на месеца и публикуване до края на октомври. Той добавя, че лично се съмнява дефицитът да надхвърли 5% до края на годината, като посочва риск от неизползване на заложените капиталови разходи.
Несигурност при изпълнението на капиталовите разходи
Каримански обясни, че причината за очакваното неизпълнение е ограничената способност на икономиката да абсорбира инвестиции в краткия срок. „И ще ви кажа защо. Защото има достатъчно предпоставки, които предполагат, че не могат да се използват всички капиталови разходи. Всички онези програми, които са посочени в Бюджета за 2026 година по отношение именно на инвестициите на държавата. Т.е. държавата едва ли ще успее да инвестира толкова“.
По думите му има „определен потенциал“, който не може да бъде надхвърлен, и това ограничава възможността всички предвидени средства да бъдат реализирани в рамките на годината.
Липса на подробности в плана към ЕК
Националният средносрочен фискално-структурен план е приет през 2025 г. от предходното редовно правителство. След като дефицитът за 2025 г. надхвърли 3%, България влезе в процедура по свръхдефицит, което е довело до необходимостта от представяне на план пред Европейската комисия до 15 октомври. Каримански коментира, че планът не съдържа същото ниво на детайл като държавния бюджет, където са разписани средствата за отделните първостепенни разпоредители, включително Министерството на отбраната.
Той изрази притеснение, че в документа не е ясно посочено как ще бъдат реформирани или отменени автоматичните механизми за възнаграждения, които са заложени в специализирани закони и пряко засягат бюджета.
„ЕК, когато изисква да бъде представено как ще бъдат намалени публичните разходи, особено тези, които са в определени сектори като сигурност и отбрана, от гледна точка на заплатите и на възнагражденията от гледна точка на вложените в миналото автоматизми, не става ясно как ще бъдат отменени. В плана не се споменава, че тези автоматизми ще бъдат отменени в бюджета“, каза той.
Ефективност на публичния сектор и възнаграждения
Каримански постави въпроса за ефективността на публичния сектор и връзката между увеличаването на заплатите и качеството на услугите. Той посочи като пример образованието и последните дискусии за повишение на учителските възнаграждения:
„Колко ефективен е той от гледна точка на услугите, които предлага на гражданите. Слушам сега, че ще повишават заплатите на учителите. И синдикатите протестират. Въпросът тук е кога попитахме синдикатите и всички останали щом се увеличават всяка година заплатите на учителите, каква е ефективността от преподаването“, отбеляза Каримански.
Просрочени вземания към НАП и дълг
Друг сериозен пропуск според него е липсата на мерки за справяне с просрочените задължения към Националната агенция за приходите. „Това е съществено важно. Всяка година НАП има толкова просрочени вземания, които тя не може да навакса от гледна точка на събираемост. И тук трябва да има точно и ясно разписан план как ще се увеличават… Там могат да влизат повече от 800 милиона ви гарантирам“, каза още той.
Каримански добави, че дългът на страната е нараснал през 2025 г. с 6,1% и че в публичното пространство се спекулира за намаляване на капитала на Българската банка за развитие, което според него не е вярно: „Той никога не е бил намаляван, след като редовното правителство го увеличи с 2 милиарда евро“.
КОМЕНТАРИ (0)