Растящо недоверие към режима на Ким Чен Ун сред управляващата прослойка увеличава вътрешния риск за стабилността на Северна Корея, докато привилегиите и страхът продължават да възпрепятстват открито противопоставяне.
Жиен Баек, която в продължение на над десетилетие интервюира бивши севернокорейски дипломати, партийни кадри, военни и бизнес представители, предупреждава, че въпреки демонстративната лоялност сред елита се натрупва дълбоко разочарование и несигурност. Това не означава незабавен крах на режима, но според статия във Foreign Affairs подобни нагласи го правят по-уязвим при сериозна политическа или икономическа криза.
Конфликт между привилегии и морал
Авторката разказва за конкретни случаи, които илюстрират парадокса: през 2015 г. севернокорейският дипломат Тхе Йонг Хо в Лондон е натоварен да се грижи за Ким Чен Чол при посещение за концерт на Ерик Клептън. За семейството на дипломата този ангажимент поначало би трябвало да е чест, но двамата му синове реагират с възмущение — докато обикновени граждани рискуват наказание за слушане на западна музика, управляващото семейство харчи десетки хиляди долари за забавления. Година по-късно Тхе, съпругата му и децата бягат в Южна Корея.
Подобни истории разкриват, че много от хората в елита имат достъп до образование, жилища, чуждестранни стоки и контакти извън страната, а част от тях са учили или работили в чужбина. В същото време близостта до властта не ги защитава от репресии; масовите чистки след идването на Ким Чен Ун през 2011 г., включително ареста и екзекуцията на Джан Сон-тхек през 2013 г., демонстрират, че никой не е недосегаем.
Контрол, фалшиви прояви на лоялност и икономическа промяна
В системата е заложено постоянно публично демонстриране на преданост: наблюдение още от детството, строго регулирани възможности за издигане, редовни сесии за самокритика и дори задължителни демонстрации на скръб. Баек описва как представители на елита публично изразявали емоции, противоположни на техните истински чувства, за да не рискуват живота и положението си.
Икономическите промени след глада през 90-те пък променят ценностите. Неформална търговия, чуждестранна валута и частно натрупване на богатство стават все по-важни. Режимът допуска ограничени пазари, контролирана употреба на смартфони и възможности за печалба за привилегировани лица, стига те да продължават да внасят средства и да изпълняват партийните си задължения. Това възпитава нова представа за успех — вече не само партийните връзки, а достъпът до валута и бизнес носи престижа, който някога даваше принадлежността към елита.
Ограничени, но значими бягства
След пандемията от COVID-19 режимът затегна граничния контрол и достъпът до чуждестранна информация беше допълнително ограничен, което намали общия брой на бягствата към Южна Корея. Все пак южнокорейското разузнаване отчита, че към август 2024 г. регистрираните бягства на лица от висшите социални слоеве при управлението на Ким Чен Ун са два и половина пъти повече в сравнение с периодите на управление на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Абсолютният брой остава ограничен — става дума за стотици, а не за масово напускане.
Допълнителни препятствия пред дефектирането остават заплахата за близките, които остават в страната, и практиката на Китай да връща принудително пресеклите границата севернокорейци.
Кога вътрешната опозиция може да стане заплаха
Основната поука от анализа на Жиен Баек е, че режимът не изисква искрена вяра от всеки свой служител, но зависи от увереността, че мнозинството ще продължи да изпълнява заповедите. Ако доверието и увереността се разпаднат — например заради икономическа катастрофа, борба за наследяване или друг политически шок — днешните формално лоялни служители могат да откажат сътрудничество, да влязат в борба за власт или масово да потърсят спасение извън страната.
Затова, според автора, най-голямата заплаха за Ким Чен Ун не е масово народно въстание, а ерозията на искрената лоялност в самата управляваща прослойка — хората, които познават системата отвътре и гарантират нейното ежедневие.
КОМЕНТАРИ (0)