Депутатът от Демократична България Владислав Панев предупреди пред БНТ, че проектобюджетът за 2027 г. е лишен от структурни реформи и крие риск от рецесия и обедняване в следващите три-четири години.
Според Панев управляващите предпочитат да налагат допълнително данъчно натоварване върху частния сектор, вместо да ограничат разходите и да повишат ефективността на държавната администрация.
Прегрялото потребление и слабото производство
Депутатът посочи, че икономиката има два основни „двигателя“, като единият — потреблението — е „много прегрял“. Панев изтъкна, че за последните пет години заплатите в държавната администрация са нараснали средно с 80%, докато производителността на труда е нараснала значително по-малко.
Той заяви, че това и нарастващият бюджетен дефицит водят до по-голямо парично предлагане, а оттам и до ускорена инфлация и увеличен внос. По думите му „инфлацията расте заради наливането на бензин в огъня“. Панев добави, че от 2022 г. насам индустриалното производство спада, а търговският дефицит се увеличава, което влошава конкурентоспособността на икономиката.
Производството и инвестициите спират да работят
Вторият двигател на растежа — производството и инвестициите — според Панев не функционира от няколко години, а предлаганият Бюджет 2027 не съдържа мерки това да се промени, което според него ще запази или задълбочи проблемите в сектора.
Панев подчерта, че проблемът не е само във величината на дефицита, а и в липсата на нужните структурни реформи; той прогнозира, че в рамките на три-четири години това може сериозно да се отрази на икономиката.
Реформи и административен контрол на цените
По отношение на конкретни промени Панев каза, че формацията не е против непопулярни реформи, включително в системата на ТЕЛК и в държавната администрация. Панев заяви, че формацията е „за“ спирането на източването през ТЕЛК-овете. По думите му са нужни реформи не само в администрацията, но и в цялостното управление на държавата.
Депутатът критикува и опитите за административно овладяване на цените, като посочи, че държавата едновременно увеличава паричното предлагане чрез дефицит и заеми, а след това се опитва да контролира цените с административни мерки.
КОМЕНТАРИ (0)