Депутатът от „Прогресивна България“ Явор Гечев защити проекта за държавен бюджет за 2027 г. и очерта идеи за справяне с горивната криза и за реформи в пенсионната система.
В интервю в предаването „Лице в лице“ по bTV Гечев представи възможността част от натрупаните средства във втория пенсионен стълб да се вложат в големи български инфраструктурни проекти, като магистрали и тунела под Шипка, и обеща, че скоро ще има мерки срещу поскъпването на горивата.
Идеята: пенсионни фондове като инвеститори в инфраструктура
Според Гечев възвръщаемостта от такси за преминаване може да осигури допълнителни приходи, които да подпомагат изплащането на пенсии в бъдеще. Той даде пример с изграждането на пътни участъци и тунела под Шипка, но призна, че не е представил конкретен механизъм за реализиране на модела.
„Какво пречи в крайна сметка тези пари да могат да отиват за това, след това, когато като частна инвестиция се плаща вход за преминаване, те да отиват за финансиране на пенсиите?“, попита депутатът в студиото.
Гечев подчерта, че става дума за вариант, обсъждан при изработването на бюджета, но не задължително окончателно приет като официална политика.
Спорът за кореспонденцията с ЕС и позицията за НОИ
Темата за евентуално пренасочване на част от вноските от втория стълб към Националния осигурителен институт породи политически спор след кореспонденция с Европейската комисия. Опозицията твърди, че има различни версии на един и същ документ.
Гечев защити финансовия министър Гълъб Донев, но не потвърди дали в съдържанието на конкретния документ е имало промяна. „Не мога да ви кажа, не съм гледал имейлите на Гълъб Донев“, заяви депутатът и призова да се гледа към мерките, заложени в окончателния проектобюджет.
Извънредно облагане на свръхпечалбите
Гечев подкрепи предложението за временен данък върху свръхпечалбите от 33%, като уточни, че той няма да важи върху цялата печалба, а само върху частта, която надвишава обичайните за бизнеса нива.
„Ако нямат по-високи от характерните печалби, то данъкът не ги хваща“, обясни той и даде пример с фирма, която обичайно печели 100 условни единици: при по-малко увеличение данъкът няма да се прилага, но ако печалбата достигне 150 единици, допълнителният данък ще се начисли върху надвишението.
Депутатът посочи, че подобни механизми се използват в други европейски държави и са насочени към противодействие на необичайно високи печалби в условията на поскъпване след въвеждането на еврото.
Контрол върху надценките и случайът Kaufland
В хода на разговора беше обсъдена и санкцията от 75 млн. лв., наложена на веригата Kaufland от Комисията за защита на конкуренцията. Гечев подчерта независимостта на КЗК и напомни, че решенията ѝ подлежат на съдебен контрол.
„Когато законите бъдат нарушени, те са за всички. Нито за българските, нито за вносните, нито за каквито и да е други вериги“, каза той и добави, че държавните органи трябва да проверяват случаи на необичайни надценки.
Гечев коментира и сигналите от Комисията за защита на потребителите за разлики в надценките между български и вносни продукти: „Когато надценката от производителя до самата верига е стотици проценти, то това не е нормална практика. Не очаквайте от нас да не се борим против това“. Той призова за намеса на регулаторите при съмнения за нарушение на конкуренцията.
Горивата и енергийната подкрепа
Депутатът призна, че поскъпването на горивата натоварва домакинствата и бизнеса и го свърза както с международните конфликти, така и с ефекта от въвеждането на еврото върху цените.
На въпрос за евентуално намаляване на акцизите върху горивата Гечев не даде конкретен отговор, но потвърди, че „по отношение на покачването на горивата обсъждаме мерки, които ще бъдат обявени скоро“. Той допълни, че подкрепата трябва да бъде таргетирана към реално нуждаещите се, а не да се дава универсално на всички.
Гечев съобщи още, че се подготвят промени в механизмите за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията, без да посочи конкретни параметри на бъдещата подкрепа.
КОМЕНТАРИ (0)