Белият дом лобира за бързо възобновяване на доставките на руски природен газ към Европа през газопроводи, минаващи през Украйна, при условие парите да се държат в ескроу сметка, за да не могат да финансират военни операции. Това представиха американски, европейски и украински официални лица пред The Wall Street Journal.
Идеята, лансирана от американските пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф при посещенията им в Москва и Киев през септември, предвижда продажбата на руски газ чрез американски посредник, което би облекчило европейския енергиен натиск преди зимата и би отворило възможности за американски инвеститори.
Каква е конкретната идея и защо се предлага
Според представителите на преговорите завръщането на руски газ на европейския пазар би могло да служи като икономически стимул за Кремъл да се ангажира по-сериозно в мирни преговори. Предложението разчита на тръбопроводната мрежа от съветската епоха, минаваща през Украйна от находищата в Уренгой, което освен доставки би донесло и транзитни приходи за Киев.
Белият дом предложил постъпленията от продажбите да се депозират в ескроу сметка в юрисдикция на трета страна, така че Русия да не може да използва парите незабавно за финансиране на войната си, каза високопоставен американски представител пред изданието.
Как работи ескроу сметката
Ескроу сметката, или сметката под условие, е блокирана банкова сметка, управлявана от независима трета страна — обикновено банка или адвокат, — която освобождава средствата при изпълнение на договорени условия. В предложената схема европейските купувачи биха превеждали пари за доставен газ в такава сметка, вместо директно в банковите сметки на Русия или в сметките на „Газпром“.
Парите физически ще бъдат налични в ескроу, но Русия няма да има правомощия да ги изтегли или пренасочи, ако условията не са изпълнени. В политическия вариант биха се наложили допълнителни, ограничителни условия над стандартната практика, за да се предотврати използване на приходите за военни цели. WSJ посочва, че от Белия дом са обсъждали прилагането на един от два основни подхода за такива ограничения, без да уточнява детайлите.
Политически пречки и контекст
Европейското законодателство изисква всички покупки на руски природен газ да бъдат прекратени до края на 2027 г., а лидерите на големите европейски държави многократно заявиха, че не желаят да възстановяват енергийна зависимост от държава, която смятат за стратегическа заплаха.
Планът бе временно замразен миналия месец, след като Киев едностранно спря ударите срещу руски рафинерии под натиска на Доналд Тръмп; обаче след възобновяване на украинската въздушна кампания и серия удари по руски рафинерии идеята придоби отново политическа спешност преди планираните тристранни преговори между САЩ, Русия и Украйна в Абу Даби през ноември. Москва засега е отхвърляла опитите за такова всеобхватно споразумение.
Илюстративно за разделението в Европа е становището на европейския комисар по енергетиката Дан Йоргенсен, който в интервю за унгарски вестник заяви: „Аз със сигурност не бих се доверил на Русия. Дори и утре да настъпи мир, на което всички се надяваме“, каза той.
Критични тонове идват и от редица дипломати: според високопоставен представител от скандинавска страна идеята противоречи на всичко, за което се обявяват европейците, а друг висш служител сравнява предложението с политика на умиротворяване, подобна на решението на Невил Чембърлейн спрямо Чехословакия.
Енергийният пейзаж
Днес едва 11% от природния газ в Европа идва от Русия — спад спрямо 45% преди войната. Втечненият природен газ от САЩ съставлява около 30% от европейското потребление, а руски доставки продължават да постъпват чрез танкери или по маршрута „Турски поток“, който снабдява Унгария и Словакия — през България.
Русия и Германия изградиха първия „Северен поток“ през 2011 г.; доставките по „Северен поток 1“ бяха прекратени през август 2022 г., а двата газопровода бяха сериозно повредени при подводни експлозии през септември 2022 г. Възстановяването на работата им би отнело значително време и би срещнало политически и регулаторни пречки.
Европейските официални лица също признават, че глобални фактори — включително войната между САЩ и Израел и Иран — могат да повлияят на волята на страните да поддържат строгата си позиция; според ЕС блокът е похарчил допълнително 100 милиарда евро за енергоресурси в резултат на тези събития. Подземните хранилища в Европа са запълнени на около 75%, което е под средната стойност за последните девет години.
Предложението на САЩ събира икономически ползи и рискове и засега среща разделение между желанието за по-ниски зимни цени и опасенията, че възстановяване на вноса би узаконило приходите, които Москва може да използва за продължаване на конфликта.
КОМЕНТАРИ (0)