Анализ на членa на Фискалния съвет Любомир Дацов показва, че 10% поскъпване на суровия нефт и природния газ би вдигнало потребителските цени в България между 0,53% и 0,89% при пълно прехвърляне на разходите. По-реалистичната оценка според автора е близо до горната граница.
Проучването използва ценовия модел „разходи–продукция“ и данни от таблиците „Ресурси–Използване“ на Националния статистически институт за 2018–2022 г., с база 2022 г., и обхваща 85 продукта.
Директни и косвени ефекти върху домакинствата
В анализа са разгледани два сценария. В „сценарий А“ поскъпват само суровият нефт и газ, а цените на местните горива се определят от разходите на рафинерията. В „сценарий Б“ с 10% поскъпват и рафинираните нефтопродукти – местни и внос, т.е. те следват световните цени.
При вариант, в който местните горива следват световните цени, прякото въздействие върху домакинствата нараства от 0,12% до 0,42%. Допълнително около 0,40–0,47% от общото поскъпване идва косвено по веригите на доставките – най-вече чрез транспортния и енергийния сектор, храните и строителните материали.
Тъй като използваният модел е линеен, при 30% поскъпване на петрола ефектът би бил приблизително три пъти по-голям – между 1,6% и 2,7%, посочва Дацов.
Кои отрасли ще платят най-много
Най-силно ударени се оказват производствата на неметални минерални продукти (цимент, стъкло) и химическата промишленост – с повишение от по 3,1%. В тези отрасли природният газ е както основна суровина, така и ключов енергиен източник.
Транспортният сектор също претърпява значително влияние: сухопътният транспорт поскъпва с около 2,7%, а водният и въздушният по около 1,9%. Разликата между двата сценария е най-очевидна тук, защото горивата са основен разход.
Цените на електро- и топлоенергията се повишават с около 1,7%.
Скритите ефекти: вода, въглища и храни
При някои отрасли преобладава косвено въздействие. За водоснабдяването и въглищата прякото влияние е под 0,3%, но общият ефект надхвърля 1,2% заради поскъпването на електроенергията и транспорта.
Хранителните продукти поскъпват с 0,7–0,8%, почти изцяло по косвен път.
Влияние върху износ, инвестиции и публично потребление
Експортните цени са по-уязвими и нарастват с 1,12–1,48%, което се обяснява с високия дял на горивата и химическите продукти в българския износ, отбелязва Дацов.
Ефектът върху потребителските цени е по-голям от този върху цените на инвестициите (0,28–0,34%) и върху правителственото потребление (0,20–0,30%). Цените на производител нарастват с 0,64–0,81%, като шокът е концентриран в ограничен брой отрасли.
Според кратък коментар в анализа „Бенчев: Горивата могат да поскъпнат с около 1,40 евро на литър заради мерки на ЕК“.
Как се е променял ефектът между 2018 и 2022 г.
При „сценарий Б“ резултатите остават относително стабилни: 0,91% за 2018 г., 0,90% за 2019 г., 0,69% за 2020 г., 0,88% за 2021 г. и 0,89% за 2022 г. Спадът през 2020 г. отразява по-ниските цени и по-слабото потребление на горива по време на пандемията.
При „сценарий А“ ефектът намалява от 0,63% през 2018 г. до 0,40% през 2021 г. и се повишава до 0,53% през 2022 г. Това се свързва с намаляване на дела на суровината в разходите на рафинерията – от около 80% до 29–45%, което анализът интерпретира като сигнал за преработка на ишлеме, при която суровината не е собственост на рафинерията.
Поради факта, че цените на горивата на практика следват световните пазари, авторът заключава, че „сценарий Б“ е по-реалистичната оценка.
Ограничения на изчисленията
Анализът е изготвен по ценовия модел „разходи–продукция“ на базата на таблиците „Ресурси–Използване“ на Националния статистически институт за 2018–2022 г., с база 2022 г., и обхваща 85 продукта. Авторът посочва ограниченията на модела, които влияят върху точността и приложимостта на резултатите.
КОМЕНТАРИ (0)