Днес се чества паметта на свети апостол и евангелист Матей, който според преданието оставя службата си като митар в Капернаум и се присъединява към Христовите ученици.
Матей е описан в православната традиция като данъчен служител от палестинския град Капернаум, разположен на северния бряг на Генисаретското езеро. Именно там, докато събирал налозите, в началото на Христовата проповед, Иисус минал край масата му и казал: „Върви след Мене!“. Матей оставил всичко и незабавно тръгнал след Него.
След призоваването си Матей дал вечеря, на която присъствали Иисус и останалите ученици, както и негови предишни колеги от митническата служба. Това поканване предизвикало остри критики от юдейските първенци, които обвинявали Христос, че „яде и пие с грешници“.
На тези обвинения Иисус отговорил: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните; Аз не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“. В текста се посочва, че общественото мнение за митарите в еврейската общност било отрицателно, тъй като те събирали данъци за римските власти и често злоупотребявали с положението си.
Роля, писание и апостолско служение
В Евангелията Матей понякога е наричан и Левий, но сам той от смирение се представя като Матей митар, напомняйки за предишната си професия. След събитията от Христовото служение Матей остава сред дванадесетте ученици и придружава Учителя през целия период на Неговата дейност.
Матей е свързван с авторството на едно от каноничните евангелия. В него, според преданието, той описва земния живот на Христос, важни проповеди и чудеса с ясен и непосредствен език, насочен главно към сънародниците му евреи.
За следапостолската му дейност сведенията са оскъдни. Според преданието той проповядвал в отдалечени региони като Мидия, Партия, Персия и Индия и завършил живота си мъченически. Тези данни се предават в традицията и не са представени като документално установени факти.
Към днешния момент остава малко потвърдена информация за подробности от живота и смъртта на евангелист Матей. Въпреки това неговото място сред дванадесетте ученици и приноса му с евангелско писание остават ключови елементи от християнската памет и литургична практика.
КОМЕНТАРИ (0)