Четирима бивши министри от Великобритания, Германия, Франция и Канада призоваха Европейския съюз да поеме контрола над замразените руски суверенни активи и да ги предостави на Украйна за подсилване на нейната отбрана.
Според авторите на текста, публикуван в The Times, това ще помогне на Киев да изкара тежка зимата и да намали риска за Европа, като осигури дългосрочно финансиране за украинските нужди.
Какво предлагат бившите министри
В писмото се посочва, че Украйна е изправена пред недостиг от 70 милиарда евро в бюджета за 2027 г. и че без допълнителна помощ способността ѝ да се защитава ще бъде сериозно подкопана. Авторите твърдят, че използването на около 210 милиарда евро от замразените активи би могло да финансира страната до 2029 г. и да ограничи зависимостта ѝ от политическите решения в отделни държави, включително членки на ЕС и САЩ.
Според тях прехвърлянето на тези активи към европейско управление ще увеличи натиска върху Кремъл и ще стимулира Москва да подхожда по-сериозно към мирните преговори.
Кой подписа и какви са аргументите
Сред авторите са Рейчъл Рийвс – първата жена-финансов министър на Великобритания, Анегрет Крамп-Каренбауер – бивш германски министър на отбраната и бивш лидер на християндемократите, Натали Лоазо – бивш френски министър по европейските въпроси и евродепутат, и Христия Фрийланд – бивш вицепремиер и първата жена-финансов министър на Канада. Позицията им е идентична с тази на Гари Каспаров, който също призовава за по-твърда политика спрямо Москва.
Къде са парите и какво пречи
По-голямата част от замразените руски средства е в Европа, като почти всички активи са държани в Euroclear в Белгия. Белгия обаче е категорична, че няма да допусне конфискация, защото се опасява от бъдещи спорове и арбитражни дела, които биха могли да доведат до плащане на стотици милиарди евро обезщетения.
Засега нито една друга страна-членка на ЕС не е съгласна да поеме солидарно отговорност за евентуални претенции в замяна на конфискация, въпреки че Белгия е предложила тази опция. От друга страна, лихвите от замразените активи се прехвърлят на Украйна.
Сигнал от САЩ
Междувременно Reuters съобщава, че заместник-военният министър на САЩ Елбридж Колби е предупреждавал няколко държави от НАТО да смекчат откровените си изказвания спрямо Путин и Русия. Цитираната реплика гласи: „Ние ви помагаме. Американците са там. Просто не бъдете шумни. Не вдигайте шум“.
В Европа това е възприето като намеса в дискусия, която остава от изключителен интерес за Стария континент.
Хуманитарна ситуация в Олешки и евакуации
Руският омбудсман Яна Лантратова съобщи, че „Разминирането по маршрутите на хуманитарните мисии в Олешки е завършено. Хуманитарният конвой е готов за тръгване. Той ще се насочи към централната районна болница. Жителите, решили да напуснат града, ще могат да напуснат до 14:00 часа. Ще бъдат въведени всички мерки за сигурност. Планираме да започнем да разпределяме хуманитарна помощ след 14:30 часа. Помощта е събрана по искане на жителите и болницата“.
Лантратова добави, че координира действията си с украинския омбудсман Дмитро Лубинец, който също потвърди завършването на разминирането по определени маршрути. Нито един от двамата не уточни конкретна крайна дата за завършване на евакуацията и началото на раздаването на помощта, но според благотворителната организация „Крила“ операциите са предвидени за 30 октомври.
Бойни сводки и нощни удари
По данни на украинския генщаб, на 29 октомври са регистрирани 211 бойни сблъсъка спрямо 189 на 28 октомври. Руснаците са използвали 263 контролирани авиационни бомби (КАБ), със 6 повече спрямо предишното денонощие, и са нанесли около 2 478 артилерийски изстрела, което е с около 40 повече. В операцията са били използвани 9 576 FPV дрона – с около 440 повече спрямо предното денонощие.
Украинският генщаб отчита 24 руски пехотни атаки в сектора от Торецк към Константиновка. Z-каналът „Рибар“ съобщава за тежки боеве в западните части на Константиновка и за още 19 атаки югозападно от града в Покровското направление, където основните сблъсъци са за Добропиля. В района на Гуляйполе са регистрирани 18 руски пехотни атаки.
Друг канал, „Два майора“, твърди, че украинската операция „Вивалди“ е спряна и че украинските сили не напредват на изток от река Жребец.
Военният анализатор о.з. полковник Константин Машовец констатира известен руски напредък при Гуляйполе, но посочва, че основната задача на Пета общовойскова руска армия все още не е изпълнена. Той отбелязва: „Врагът досега не е успял да влезе в село Гуляйполско с основните сили на своите предни части. Нито от юг, действайки от село Мирне, нито от изток, от страната на Зализнично“. Машовец също така коментира успешни руски инфилтрации към село Омелник и предупреждава за уязвима зона между Мала Токмачка и Гуляйполе, където руското командване концентрира сили.
Нощни ракетни и дронови удари
По направление на нощните атаки Русия е изстреляла балистични ракети „Искандер-М“/С-400/КН-23, четири управляеми авиационни ракети Х-59/69 и 113 далекобойни дрона, от които 83 са реактивни. Украинската ПВО свали 3 от 4-те авиационни ракети и 96 дрона, 71 от които реактивни.
Удари от преминали през ПВО руски ракети и далекобойни безпилотни системи са регистрирани на 17 места в страната. Основната ударна вълна беше насочена към Киев, където спешната служба съобщава за един загинал в резултат на частично срутена едноетажна сграда. Руското военно министерство от своя страна заяви, че целите са били „Киевски радиозавод“, склад за дронове и електроподстанция „Новокиевска“, без да представи геолокализирани кадри за потвърждение.
КОМЕНТАРИ (0)