Австралийската компания Cortical Labs представи роботизирано куче, чието управление се базира на човешки мозъчни неврони, отгледани върху силициеви чипове. Първата демонстрация показа как невронните клъстери насочват робота по проста карта.
Невроните са култивирани директно върху чип и са свързани чрез електроди, които осигуряват двупосочно електрическо взаимодействие. Активността на невронния клъстер се превръща в команди за движение на робота, а изследователите използват промени в сигналите и обратна връзка, за да обучават и интерпретират поведението на системата.
Как работи „живият“ чип
„Живият“ чип функционира чрез електрически сигнали, които стимулират невроните; в отговор чипът генерира свои собствени електрически сигнали. Чрез промяна на характеристиките на тези сигнали и предоставяне на обратна връзка за действията на агента, изследователите обучават системата и интерпретират нейните движения.
По време на демонстрацията екипът на Cortical Labs успя да насочи роботизираното куче към цел, разположена върху проста карта. Целта на учените в следващите етапи е да изяснят как невронните чипове съхраняват информация и какви свойства на паметта притежават.
Проблеми и предимства
„Предизвикателството не се състои само в отглеждането на неврони върху силициева основа, а в намирането на надеждни начини за взаимодействие с биологични системи, тяхното обучение и определянето на подходите, които дават постоянни резултати“, споделя Джонсън Джоу, софтуерен инженер в Cortical Labs.
Изследователите отбелязват, че макар движенията като ходене и тичане да са впечатляващи, прецизното определяне кога и къде да се извършат подобни действия остава трудно за традиционните системи за управление. „Роботите – които се превръщат в изключително сложни машини по отношение на физическия контрол – все още изпитват затруднения с управлението от по-високо ниво, необходимо за бързо учене или адаптиране към променяща се среда“, допълва Брет Каган, съосновател и изпълнителен директор на Cortical Labs.
Според екипа включването на биологични невронни мрежи може да помогне на автономните системи да вземат по-адаптивни решения в непредсказуеми условия на реалния свят, тъй като човешкият мозък работи с по-малко енергия и се справя по-добре с нова, непозната информация.
Контекст и ранни постижения
Технологията е в ранен етап. През 2024 г. физици от Утрехтския университет и техни колеги от университета Соган обявиха пробив в създаването на изкуствен синапс. През март 2025 г. Cortical Labs представи „първия в света биологичен компютър“ CL1, който използва човешки мозъчни клетки, реагиращи на електрически сигнали и формиращи мрежи, подобни на биологичния мозък.
По-късно Cortical Labs, Националният университет на Сингапур (NUS) и операторът DayOne пуснаха в експлоатация клъстер от 20 биологични компютъра, базирани на CL1. Тези биокомпютри интегрират 16 милиона живи неврона със силициеви чипове и се научиха да разпознават реч и да идентифицират отделни говорещи хора само за два дни.
Същевременно разходите за изчислителни ресурси на CL1 възлизат на 2200 долара месечно – приблизително наполовина от цената за наемане на високопроизводителен чип за обучение и изпълнение на модели с изкуствен интелект в големите облачни платформи.
КОМЕНТАРИ (0)