Бившият министър на икономиката Даниела Везиева заяви, че досегашните параметри на Бюджет 2027 не съдържат необходимите структурни реформи и поставят страната в уязвима позиция предвид задълбочаващите се икономически проблеми в Европа.
В интервю за предаването „Денят ON AIR“ Везиева обърна внимание на високия дефицит, нарастващите разходи и липсата на последователни мерки, които според нея правят бюджета недостатъчен за справяне с текущите рискове.
Критика към рамката на бюджета
По думите ѝ представените досега параметри не дават основание за очакване на истински реформи. „Общо взето мнението на всички е, че няма реформи“, коментира Везиева, като посочи, че пълната информация за финансовата рамка все още не е налична.
Тя посочи конкретни числа, които я тревожат — заложен дефицит от 4,3% и 3,5% на касова основа. Везиева критикува и идеята за данък върху свръхпечалбите и планираното намаляване на капиталовите разходи като мерки, които не представляват устойчиви структурни промени.
„Имаме добра данъчна система. Имаме добра събираемост по отношение на приходите. Нашият проблем е в разходната част“, заяви бившият министър и изтъкна, че увеличенията на разходите не са съпоставими с реформи в администрацията и публичните услуги.
Въпросът за заплатите, администрацията и здравеопазването
Везиева отбеляза, че увеличението на минималната работна заплата трябва да бъде съобразено с реалните възможности на икономиката: „Заплатата не се дава. Тя се изработва.“ Тя посочи, че през последните три години минималната работна заплата е нараснала с над 50% при увеличение на производителността на труда от около 4%.
Бившият министър настоя за реална административна реформа и промени в здравеопазването: „Няма как да наливаме в нереформирани системи и да очакваме по-висок резултат“. Според нея без съществени промени в публичната администрация и здравната система ефектът от допълнителни средства ще бъде ограничен.
Земеделие и национална сигурност
Везиева призова за инвестиции в земеделието, подкрепа за кооперативите и насърчаване на младите производители, като аргументира, че собственото производство на храни е въпрос на национална сигурност.
Поскъпването на енергията
Тя предупреди, че поскъпването на природния газ може да доведе до около 20% увеличение на парното, което домакинствата ще усетят през зимните месеци. „Няма как само с икономика на услугите и на потреблението да очакваме да поеме буфери в такава ситуация“, коментира Везиева и настоя за подкрепа на индустрията и малкия бизнес.
Бившият министър допълни, че има риск и от поскъпване на банковите такси и оскъпяване на кредитите. Тя предупреди, че допълнителното облагане на големите компании може да доведе до прехвърляне на печалби към чуждестранните им централи.
По отношение на предложеното данъчно облагане на рафинерията на „Лукойл“ Везиева настоя всяко решение да бъде предшествано от анализ и попита: „Ние сигурни ли сме, че „Лукойл“ има свръхпечалба?“ Тя предупреди, че затрудняването на работата на европейските рафинерии може да създаде проблеми с доставките на горива.
Везиева също подчерта, че към международната нестабилност се прибавят и спорни управленски решения на Европейския съюз през последните пет години и посочи: „Европа гори. Живеем в геополитическа ситуация, която е изключително сложна“. „Не може да казваме дано войната да свърши, а да не предприемаме никакви мерки, защото звучи несериозно“, добави тя в ефира на Bulgaria ON AIR.
КОМЕНТАРИ (0)