Европейската комисия поиска подробни разяснения от България за нарастването на нетните разходи в проектобюджета за 2027 г., след като нейни експерти изчислиха, че предложените параметри не съответстват напълно на препоръките на Съвета на ЕС.
Документът от 26 октомври 2026 г., подписан от генералния директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ Мартен Вервей, и приложеното към него писмо са публикувани на сайта на ЕК заедно с отговора на българската страна от 2 ноември.
Какво показа изчислението на ЕК
Според европейските експерти, изчисленията въз основа на представения от България проект показват очаквано увеличение на нетните разходи с 10,1% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г. Това е значително над препоръчителните тавани за растеж на разходите, определени от Съвета на ЕС — 4,2% за 2026 г. и 3,4% за 2027 г.
ЕК посочва, че тези стойности водят до годишно отклонение от 2% от БВП за 2026 г. В прогнозата за 2027 г. годишното отклонение е изчислено като минус 0,7% от БВП, тъй като ръстът на разходите за 2027 г. остава под препоръчителния максимум.
Въпреки това натрупаното отклонение спрямо базовата 2025 г. достига 1,1% от БВП. След отчитане на предвидената гъвкавост за разходите за отбрана този показател се понижава до 0,6% от БВП.
Възможни последици и искания от Брюксел
В писмото ЕК предупреждава, че на по-късен етап може да се наложи цялостна оценка на мерките, предприети от българските власти. Ако такава оценка установи липса на ефективни корективни действия, това може да доведе до засилване на процедурата при прекомерен дефицит.
От Брюксел искат от българските власти да уточнят как възнамеряват да гарантират спазването на препоръките на Съвета на ЕС и да предоставят допълнителна информация за причините за нарастването на нетните разходи.
Отговорът на Министерството на финансите
В отговора от 2 ноември Министерството на финансите припомня, че 2026 г. е започнала без приет държавен бюджет, което според ведомството е ограничило възможностите за вземане на допълнителни мерки за овладяване на разходите. Като допълнителна причина се посочват и натрупани структурни дисбаланси от предходни години.
Като конкретна мярка за 2027 г. в отговора е предложено първостепенните разпоредители с бюджет да имат право да използват до 90% от одобрените си средства. Останалите 10% ще бъдат разпределяни след 1 ноември 2027 г. само при условие, че това не води до отклонение от планираното бюджетно салдо.
България остава в процедура при прекомерен дефицит с цел дефицитът да бъде сведен под 3% от БВП до 2029 г. Окончателната оценка на Европейската комисия за съответствието на бюджетния план с европейските фискални правила е очаквана до 30 ноември.
КОМЕНТАРИ (0)