Световното поскъпване на храните се очаква да се ускори през следващите месеци и да продължи през 2027 г., смятат анализатори и международни организации. Рисковете идват от комбинирано влияние на военни конфликти, затруднени морски доставки и суша, свързана с Ел Ниньо, което ще натовари най-вече бедните домакинства, съобщи Ройтерс.
Индексът на цените на храните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) достигна средно 136 пункта през септември — най-високото равнище от ноември 2022 г., а Световната банка отчита, че през третото тримесечие цените на храните са се вдигнали по-бързо от общата инфлация в 22% от 150 анализирани държави, спрямо 14% през предходното тримесечие.
Главните причини за натиска върху цените
Военни атаки срещу зърнената инфраструктура в Черно море и заплахи в района на Червено море принуждават кораби да поемат по по-дълги и по-скъпи маршрути около Африка, затруднявайки доставките на пшеница и други основни стоки. В региона на Ормузкия проток войнатa, описана в източника като конфликт между САЩ и Израел срещу Иран, е довела до поскъпване на горивата и затруднения в износа на торове — фактори, които вдигат разходите за земеделие.
Към това се добавя сушата, свързана с явлението Ел Ниньо, която намалява реколтите в Индия и Югоизточна Азия и оказва допълнителен натиск върху предлагането.
„Всичко това оказва значителен натиск върху системата“, заяви Максимо Тореро, главен икономист на ФАО. По думите му по-силно въздействие се очаква в края на тази година, в началото на следващата и вероятно през цялата 2027 г.
Къде вече се усеща поскъпването
Поскъпванията вече са видими в няколко страни. В Индонезия цените на ориза достигнаха рекордни равнища на фона на прогнози за забавено начало на дъждовния сезон; доставките на пшеница в страната са намалели с 41% през септември на годишна база до 491 000 тона, според данни на компанията за проследяване на кораби „Кплер“.
В Египет цената на голям хляб без държавна субсидия се е увеличила от 4 египетски лири през юли до около 5 лири. В Обединените арабски емирства олиото за готвене е поскъпнало с около 40%.
В Индонезия растителните масла са поскъпнали с 7% от началото на годината, въпреки че страната е основен производител на палмово масло. В Индия цените на захарта, лука и бобовите култури са се повишили с над 10% през септември спрямо август след най-слабия мусонен сезон от повече от десетилетие; захарта в страната достигна исторически високи стойности.
Пшеницата е поскъпнала с над 30% през 2026 г., а цените на ориза в основните азиатски износителки се повишиха с между 10 и 13%, въпреки наличните запаси. Торовете, макар и поевтинели спрямо пиковите стойности в началото на конфликта с Иран, остават скъпи.
Транспортните разходи по някои ключови маршрути, включително от Черно море до Югоизточна Азия, са се увеличили с около 50% заради по-скъп петрол и повишени застрахователни такси.
„Нарастващата инфлация, особено при храните, е реалност“, заяви Маниш Тивари, председател и управляващ директор на „Нестле Индия“. Той посочи по-високите цени на суровините като една от причините за трудните пазарни условия.
Какво може да последва
Намаляващите местни запаси и прехвърлянето на по-високите разходи към крайните потребители създават условия за ново ускоряване на инфлацията. Големи вносители в Близкия изток и Африка, които отложиха покупки след добри местни реколти, вече трябва отново да търсят доставки на международните пазари.
„След няколко месеца може да се появи значителна нова вълна от търсене, когато вносителите се върнат на пазара“, предупреди Александър Каравайцев, старши икономист в Международния съвет по зърното.
Тореро допълва, че защитата, която осигуряваха рекордните световни запаси от зърно, „постепенно отслабва“: „Запасите и добрите реколти през предходните сезони осигуриха защита, но този буфер вече е под натиск. Това означава, че поскъпването на суровините може да стане по-осезаемо“. В заключение Каравайцев посочи: „Съществува значителен риск цените да се повишат още“.
Преработвателите, които обикновено договарят доставки за три до шест месеца, подновяват контрактите си при по-високи цени, а обезценяването на местните валути допълнително увеличава разходите. „Транспортните разходи също се повишиха, а при преизчисляването им в рупии ефектът се засилва от поевтиняването на индонезийската валута“, заяви Францискус Велиранг, директор в индонезийската компания „Пи Ти Индофууд“ (PT Indofood).
Засега запасите от соя и царевица изглеждат достатъчни, но бъдещото предлагане ще зависи от предстоящите реколти в САЩ и Южна Америка, както и от развитието на конфликти и метеорологични условия в ключови страни износителки.
КОМЕНТАРИ (0)