Анализ на данни за цените в Европейския съюз показва, че от септември 2021 г. до последните налични данни храните в България са поскъпнали с малко над 50%. Това е в пъти повече от ръста във водещи западноевропейски икономики като Франция.
Заедно с България, подобно натрупване на цени от над 50% отчитат Румъния и Естония, а в Унгария увеличението също надхвърля половината от първоначалните стойности. Средно за ЕС поскъпването на храните е около една трета, а във Франция, Швеция и Люксембург ръстът е близо 25% — почти наполовина на българския.
Краткосрочни флуктуации и дългосрочен натиск
Краткосрочните понижения на цените не премахват натрупаното поскъпване през последните години. Изданието посочва, че особено в Източна Европа домакинствата продължават да плащат значително повече за основните хранителни продукти в сравнение с периода преди енергийната криза.
В материала се отбелязва и по-широката тежест върху семейните бюджети в региона: за домакинство в София или Букурещ дори допълнително поскъпване от 2% може да ерозира покупателната способност по-силно, отколкото същото поскъпване в Люксембург.
Разлики между държавите
Данните за септември, последния месец с пълна статистика за всички държави членки, показват значително разминаване. Най-голямо годишно поскъпване на храните и безалкохолните напитки отчита Кипър — 4%. Следват Испания (2,7%), Румъния (2,6%), Малта (2,5%) и Португалия (2,4%).
Извън ЕС Турция регистрира много по-висока инфлация при храните — 27,6% за година.
В 14 от 27-те държави членки храните и безалкохолните напитки са поевтинели спрямо година по-рано. Най-голям е спадът в Швеция — с 6,3%, след като правителството намали ДДС върху храните от 12% на 6% от 1 април; мярката ще остане в сила до края на 2027 г. Поевтиняване между 3,8% и 4,8% се наблюдава и в Латвия, Унгария и Чехия.
Енергията като основен двигател
Евростат посочва, че инфлацията в еврозоната достигна 4% през октомври по експресната оценка от 4 ноември. Основен двигател е енергията — горивата, токът и отоплението са с 20,8% по-скъпи от година по-рано.
Храните, алкохолът и тютюнът в еврозоната поскъпнаха с 1,6% през октомври, но зад тази умерена стойност стоят големи разлики: преработените храни, алкохолът и тютюнът са поскъпнали с 0,5%, докато непреработените продукти — плодове, зеленчуци, месо и риба — с 4,6%.
„Енергията и храните доведоха до повишаването на цените, докато базисната инфлация остава като цяло стабилна въпреки продължаващия енергиен шок“, коментира пред Euronews Никола Нобиле, главен икономист за Италия в Oxford Economics.
Изданието допълва, че пряката зависимост на селското стопанство и транспорта от енергията прави пресните продукти най-уязвими — тракторите използват дизел, оранжериите имат нужда от отопление, а почти всички храни се превозват с камиони.
Конкретни ефекти в Италия, Франция и други държави
В края на октомври купувачи в Неапол и други градове в Южна Италия се сблъскаха с полупразни щандове за плодове и зеленчуци, след като около две седмици шофьори на камиони блокираха пътища и пристанища заради високите цени на дизела. Складовете спряха товаренето и рафтовете с месо, прясно мляко и вода в Кампания, Пулия и Калабрия започнаха да се изпразват; в някои малки магазини недостигът е бил за ден.
По предварителни данни на италианския статистически институт ISTAT през октомври непреработените храни в Италия са с 7,5% по-скъпи от година по-рано, след 5,5% през септември. Типичната потребителска кошница с храни, стоки за дома и лична хигиена е поскъпнала с 2,5% при 1,5% месец по-рано.
Във Франция общите цени на храните са се повишили с 1,2% през октомври, но пресните продукти са с около 8% нагоре спрямо година по-рано, след 9,5% през септември, сочат данните на INSEE. В Германия храните са поскъпнали с 0,4%, а в Португалия непреработените продукти остават с 3,7% ръст.
Какво очакват икономистите
Икономистите прогнозират, че инфлацията в Европа може да продължи да се ускорява. От Pantheon Macroeconomics предвиждат, че инфлацията в еврозоната ще достигне 4,5% през януари и очакват Европейската централна банка да повиши лихвите през декември.
Октомврийските данни показват още, че ново поскъпване на храните може да съвпадне с по-високи разходи за отопление през зимата, което допълнително ще натовари домакинските бюджети.
Допълнително в материала е посочено и натрупаното по-дългосрочно увеличение: за десетгодишен период храните в България са поскъпнали с 85%.
КОМЕНТАРИ (0)