Инфлацията в еврозоната се ускори до 4% през октомври, най-високото ниво от повече от три години, подхранвана предимно от скок в цените на енергията.
Предварителните данни показват, че годишният темп се е повишил от 3,8% през септември, а месечният ръст е 0,4%. Това означава, че общите цени растат два пъти по-бързо от целта на Европейската централна банка (2%). Базовата инфлация, която изключва енергия, храни, алкохол и тютюн, остана стабилна на 2,5%.
Причини за ръста
Основният двигател е енергията: цените на енергийните продукти са се повишили с 20,8% на годишна база (от 18,9% през септември), а само за октомври са нараснали с 1,4%. При дял от около 9% в потребителската кошница това дава приблизително 1,9 процентни пункта към общия показател от 4% — почти половината от повишението.
Други компоненти също оказват влияние: инфлацията при услугите се увеличи от 3,2% на 3,3% (услугите съставляват близо половината от кошницата), цените на храните, алкохола и тютюна се повишиха до 1,6% спрямо 1,3%, а инфлацията при необработените храни се ускори от 4% на 4,6%. Цените на неенергийните промишлени стоки нараснаха до 1,2%.
Разлики между държавите
Най-голямо увеличение отчете Италия, където инфлацията скочи от 4,2% на 5,6%; месечният ръст там беше 1,2% и до голяма степен се дължи на регулираните енергийни тарифи. След Италия са Белгия (4,5% на 5,2%), Финландия (2,7% на 3,4%), Гърция и Естония (увеличение с 0,5 пр. п. до 5,6% и 3,6%), Франция (3,4% на 3,8%) и България, където инфлацията се вдигна от 5,6% на 6%.
Като цяло инфлацията се е ускорила в 13 от 21-те държави членки на еврозоната, забавила се е в шест и е останала без промяна в две.
Къде е най-високо и най-ниско
Литва остава с най-висока инфлация — 6,1% (без промяна спрямо септември), следвана от България (6%). Гърция и Италия са с по 5,6%, Кипър с 5,4% и Белгия с 5,2%. Шест държави вече имат инфлация от 5% или повече. На другия край са Малта с 2,3%, Германия с 2,8% и Словакия с 2,9%.
Защо Германия се откроява
Германия е основното изключение от общата тенденция: инфлацията там спадна от 3,3% на 2,8%, а месечните цени се понижиха с 0,1%. Това се дължи основно на намаление на данъците върху горивата, което влезе в сила на 1 октомври и остава до края на годината. Подобно забавяне в най-голямата икономика на блока оказва влияние върху средния показател за еврозоната.
Последствия за ЕЦБ
На 29 октомври Европейската централна банка остави лихвения процент по депозитното улеснение на 2,5% след повишения през юни и септември. Ръководството е обсъждало ново увеличаване, но е решило да изчака. Данните не дават ясни доказателства за промяна на политиката, тъй като базовата инфлация остава непроменена.
„Тези данни за инфлацията допълнително подсилват аргументите за повишаване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през декември“, отбелязва в коментар по имейл Никола Нобиле, главен икономист за Италия в Oxford Economics. Пазарите за прогнозиране оценяват около 84% вероятност за повишение с четвърт процентен пункт на заседанието на ЕЦБ на 16 и 17 декември. Доходността по двугодишните германски държавни облигации се повиши с 2 базисни пункта до 3,05%.
Решението за лихвите ще бъде взето в период на подготовка за смяна на ръководството на банката, след като Кристин Лагард обяви, че ще се оттегли от поста през февруари — девет месеца преди изтичането на мандата ѝ.
Реакция на пазарите
Инфлационните данни оказаха ограничено влияние върху пазарите в деня на публикуване, тъй като акциите и облигациите бяха повлияни най-вече от резултатите от междинните избори в САЩ. Демократите спечелиха контрол и над двете камари на Конгреса, което доведе до спад в доходността на американските държавни ценни книжа и отслабване на долара.
Към 11:20 ч. централноевропейско време индексът Euro Stoxx 50 се повиши с 1,5%, германският DAX с 1,1%, а испанският IBEX 35 — с 2,2%. Евро/долар поскъпна с 0,6% до 1,1262. Златото поскъпна с 3% до 4046 долара за унция, а среброто — с 4,8% до 52,17 долара. Доходността по 10-годишните италиански облигации спадна със 7 базисни пункта до 4,40%, по френските — със 7 пункта до 4,87%, а германските Bunds се понижиха до 3,31%.
Енергийният сектор обяснява почти половината от общия ръст на инфлацията през октомври. Това дали ефектът ще остане ограничен до сметките за енергия или ще започне да се проявява в увеличение на наемите, заплатите и цените в ресторантите, може да определи до каква степен ЕЦБ ще трябва да затегне монетарната си политика.
КОМЕНТАРИ (0)