Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи „Алтернативен бюджет 2027 – Изход от спиралата на дефицитите“, в който предлага радикални мерки за съкращаване на публични разходи, ограничаване на администрацията и листване на държавни дружества на борсата като алтернатива на повишаване на данъците.
ИПИ предупреждава, че без остър контрол върху разходите България рискува да влезе в десетилетие на бюджетни дефицити и бързо натрупване на държавен дълг, което ще доведе до силен натиск за увеличение на данъците върху труд и капитал.
Къде е проблемът
Според анализа приходите по консолидираната фискална програма остават стабилни през последните 25 години в рамките на 36–38% от БВП, но разходите са пораснали след пандемията и през 2025 г. „твърдо пробиват“ границата от 40% от БВП. Институтът посочва, че разходи над този праг водят неизбежно до дефицит и натиск за допълнителни приходи.
ИПИ констатира, че политическата нестабилност и серия удължителни бюджети са отслабили ролята на финансовия министър и довели до отпускане на бюджетната дисциплина, която през 2025 и 2026 г. се изпуска „отвъд обичайната рамка“.
Дълг и разходи за лихви
В представените прогнози брутният държавен дълг ще достигне 33,3% от БВП през 2027 г. Разходите за лихви се очаква да нараснат от 516 млн. евро през 2024 г. до 737 млн. евро през 2025 г., 1,059 млрд. евро през 2026 г., 1,429 млрд. евро през 2027 г. и 1,785 млрд. евро през 2028 г.
Предложената фискална рамка и ключови мерки
ИПИ предлага твърд законов таван на публичните разходи от 38% от БВП и средносрочна цел за дълга до 30% от БВП. Данъчно-осигурителната тежест не трябва да се повишава – запазват се конкурентните данъци върху труда и печалбите, с възможност за намаляване на осигуровките.
Институтът въвежда правило 20/10: заетите в обществения сектор да не надхвърлят 20% от всички наети по трудово и служебно правоотношение, а разходите за персонал в консолидирания бюджет да са до 9–10% от БВП. Това означава намаление на заетите в публичния сектор с близо 100 хил. души за три години чрез преструктуриране, премахване на дублиращи функции, закриване на незаети щатове и ограничаване на новите назначения.
ИПИ предлага премахване на автоматичните правила за формиране и увеличение на заплатите и ограничаване на бонусите в администрацията. Предвижда се и специален фонд за финансиране на съкращенията, включително временно удължаване до две години на срока за изплащане на дължимите обезщетения при освобождаване, при спазване на трудовите права. Очакваният ефект е 1,5–2% от БВП по-ниски годишни разходи.
Социални плащания и лична помощ
ИПИ предлага интегриран модел на социално подпомагане с оценка на доходите и потребностите на ниво домакинство и цел за намаляване на неравенството с 2 пункта по коефициента на Джини. За хората с увреждания се предлага автоматизиран анализ на риска и целеви проверки на решенията на ТЕЛК за ограничаване на неправомерните плащания.
Най-значимата промяна е в разходите за лична помощ: те растат от около 100 млн. евро през 2020 г. до над 800 млн. евро през 2027 г. ИПИ предлага преминаване от финансиране на индивидуална асистентска заетост към организирана подкрепа в домашна среда с пакети услуги, стандарти за качество и контрол върху реално предоставяната грижа.
Субсидии, приватизация и общини
Субсидиите като дял от БВП са вторите най-високи в ЕС след Белгия; само за земеделие през 2025 г. са изплатени 2,2 млрд. евро. Институтът предлага намаляване на субсидиите за неефективни стопански дейности.
ИПИ предлага мащабна приватизация чрез капиталовия пазар: листване на дружества като БЕХ, Българската банка за развитие, „Български пощи“ и Държавната консолидационна компания, с поетапно намаляване на държавното участие. Сред предложенията е и приватизация на „Топлофикация София“.
За общините се предлага преотстъпване на 2 процентни пункта от подоходния данък, което би осигурило над 800 млн. евро годишно собствен ресурс с изравнителен механизъм за по-бедните общини и цел 40% собствени приходи в техните бюджети. Очакванията са това да помогне за привличане на банков ресурс и финансиране на общински проекти за над 4 млрд. евро.
Образование, здраве и правосъдие
В образованието се предлага финансирането да отчита напредъка и качеството, а не основно броя на учениците. Анализът идентифицира 170 училища със среден резултат под 3,00 на матурата по български език и литература, в които учат 3 250 ученици, и предлага механизъм за намеса при хронично слабите училища.
В здравеопазването ИПИ настоява за плащане за резултати, а не за обеми. В страната има 338 болници с около 57 хил. легла. Институтът смята, че една трета от 267-те клинични пътеки могат да се извършват амбулаторно, а разходите за превенция са 0,23% от БВП спрямо 0,36% средно за ЕС.
За съдебната власт се предлага възстановяване на ролята на министъра на правосъдието при бюджетното планиране и управлението на имуществото, реформа на Инспектората към ВСС и оптимизация на съдебната карта. Предвижда се замразяване на основните заплати на магистратите на сегашните нива и премахване на допълнителното възнаграждение за прослужено време („клас“).
Рискове
ИПИ предупреждава, че растежът у нас все повече зависи от потребление на кредит: страната отчита най-високия реален ръст на потреблението на домакинствата и на разходите за труд в ЕС, както и най-високия ръст на банковия кредит за домакинствата в еврозоната.
Сред глобалните рискове институтът посочва слабия растеж в Европа (1,3% годишно в еврозоната към третото тримесечие), дълговите проблеми на големите икономики (например дълг на Франция 119% от БВП) и конфликти, свързани с рязко по-високи цени на петрола и газа (споменати като 80% и 200% по-скъпи съответно).
Като политически рискове ИПИ отбелязва натиск върху чуждите и големите компании, включително идеята за данък „свръхпечалба“, и свръхконтрол върху цените от търговията на дребно. Институтът предупреждава и за риск от „посягане“ към личните пенсионни спестявания в периода на навлизане на мултифондовете.
В заключение Институтът формулира дилемата така: изборът е между държава, която харчи все повече и търси нови данъци, и държава, която се реформира, освобождава ресурс за частни инвестиции и създава условия за устойчив растеж.
КОМЕНТАРИ (0)