Алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика предлага намаляване на публичните разходи и съкращаване на заетите в държавната администрация, а представители на бизнеса и аналитиците предупреждават, че резки мерки могат да задействат икономически спад.
Икономистът Петър Ганев представи предложенията на ИПИ в ефира на NOVA NEWS и заяви, че според наличната информация официалният държавен бюджет ще струва на данъкоплатците около 2 милиарда евро. „Това, което знаем до момента за официалния държавен бюджет, който ще бъде предложен, е цена за данъкоплатците от 2 милиарда евро“, заяви Ганев. Сред мерките, които според него се обсъждат в проекта за бюджет, са увеличаване на минималните и максималните осигурителни прагове, корекции в някои акцизи и ограничаване на ръста на разходите за персонал.
Консолидация и рамка за растеж
Ганев подчерта, че според ИПИ основният проблем е размерът на публичните разходи и че бюджетът трябва да създава условия както за справедливи доходи, така и за икономически растеж и инвестиции. „Бюджетът трябва да създава рамка за растеж, така че и за справедливи доходи, но и икономиката да може да расте и бизнесите да инвестират. Но основна цел пред държавата трябва да бъде и консолидацията, свиването на разходите“, посочи той.
Предложения за щатове и социални плащания
Една от конкретните амбиции на института е намаляване на дела на заетите в публичния сектор от сегашните 24–25% до 20% от всички заети в икономиката. „Целта, която поставяме, е 20% от всички заети в икономиката да бъдат в публичния сектор. В момента са 24-25%“, обясни Ганев. Той посочи и че разходите за персонал, които надхвърлят 10% от БВП, следва постепенно да се свият под този праг.
ИПИ предлага и преразглеждане на програмата за лична помощ за хора с увреждания, която институцията определя като най-скъпата социална програма, и нейното постепенно интегриране в Закона за социалните услуги чрез асистентска подкрепа, при което общините да поемат ролята — „Тя трябва постепенно да се интегрира в Закона за социалните услуги, през асистентска подкрепа, където общините са силни и където е много по-евтино“, посочи той.
Дефицит, заплати и данъци
Според Ганев бюджетният дефицит може да бъде намален до около 3% без замразяване на доходите и без повишаване на данъците, стига да бъдат предприети по-смели мерки за оптимизация на разходите. „При нас също го има предложеното 5% увеличение на заплатите за персонал в публичния сектор, но има оптимизация на броя хора“, уточни той. По отношение на минималната работна заплата Ганев отбеляза, че механизмът за определянето ѝ вече трудно може да бъде променен и че държавата не трябва да преследва максимално възможно увеличение.
Критики и предупреждения за риск от рецесия
Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и финансовият журналист Стефан Антонов изразиха опасения, че рязкото свиване на държавните разходи може да доведе до повишение на безработицата, свиване на потреблението и намаление на данъчните приходи. „Външни експерти и анализатори не могат да изготвят пълноценен алтернативен бюджет, тъй като нямат достъп до актуалната информация на Министерството на финансите за приходите и разходите в реално време. Традиционно предложенията на Института за пазарна икономика са по-консервативни и с дясна икономическа насоченост“, коментира Кръстев.
Антонов обърна внимание на разходите за възнаграждения в публичния сектор и цитира данни от доклада към приетия през лятото бюджет: „Според данните в доклада към бюджета, приет през лятото, разходите за труд са достигнали почти 11% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се през 2029 г. този дял да бъде намален до 8%“, посочи той. По думите му подобно рязко свиване може да доведе до увеличаване на безработицата, по-ниско потребление, по-малко данъчни приходи и дори рецесия. „Консолидацията трябва да се случва с темпове, които отчитат предимствата на България“, подчерта Антонов.
В разговора бе засегнат и въпросът за цените на газа и възможните компенсации за бизнеса; Антонов припомни ангажимента на правителството цената на парното да не бъде увеличена и постави въпроса какви мерки ще се предвидят за предприятията.
Дискусията поставя в центъра противоположни виждания за посоката на фискалната политика: ИПИ настоява за строга консолидация и реформи в разходната част, докато част от експертите и бизнеса призовават за по-постепенен подход, който да избегне остри социално-икономически последствия.
КОМЕНТАРИ (0)