Екип от Калифорнийския университет в Сан Франциско идентифицира бавен допаминов сигнал, който преминава от червата към специфична област на мозъка и помага да се свърже вкусът на храната с нейната хранителна стойност.
Това обяснява защо хората могат постепенно да придобият предпочитание към горчиви храни и напитки като кафето, въпреки първоначалното неприятно усещане, става ясно от публикувано изследване в списание „Нейчър“.
Откритите невронни връзки
Учени са картографирали път, който свързва допамин-произвеждащите неврони във вентралната тегментална област (VTA) с предната базолатерална амигдала (aBLA). Тези връзки позволяват на мозъка да обработва бавен, продължителен допаминов сигнал, идващ от червата, и да асоциира вкуса с енергийната или хранителната стойност на приетата храна.
„Тук идентифицираме допаминов път, който позволява учене за хранителното съдържание на храната“, пишат учените.
Доказателства от експериментите с мишки
В лабораторни експерименти изследователите доставяли глюкозна вода или течност, наподобяваща милкшейк, директно в стомаха на мишки, така че вкусовите рецептори да бъдат заобиколени. Наблюдението показало, че нутриентите предизвикват продължително освобождаване на допамин в базолатералната амигдала.
При изкуствено стимулиране на тези нервни влакна животните започвали да предпочитат безкалорийни вкусове след еднократно дегустиране, което според авторите демонстрира как сигналите от червата могат да променят поведенческите предпочитания.
Според старшия автор на изследването Закари Найт: „След като мозъкът ви се е научил да свързва вкуса на любимата ви напитка с прилива от кофеина, кафето започва да има много по-добър вкус“.
Възможни последици и интерпретации
Авторите на изследването отбелязват, че откритието осигурява неврална платформа за това как животните научават за хранителното съдържание на храната си и повдига въпроса дали един ден хранителните предпочитания на хората могат да бъдат коригирани чрез целеви лечения.
„Тези открития установяват неврална основа за това как животните научават за хранителното съдържание на храната си“, обобщават учените.
Изследването разграничa бавния допаминов компонент от вече описаните бързодействащи допаминови пътища, посочвайки, че двата механизма могат да имат различни роли в насочването на хранителното поведение и формирането на предпочитанията.
Авторите посочват и потенциално приложение в бъдещи терапии, без да правят твърдения за конкретни клинични интервенции в настоящия етап на изследванията.
КОМЕНТАРИ (0)