Анадолската агенция публикува материал под заглавие „Коя е Илияна Йотова, първата жена, избрана за президент на България?“, в който проследява нейната биография, предизборната битка и политическите ѝ позиции.
Според турската медия Йотова, която пое президентския пост след оставката на Румен Радев през януари, спечели балотажа в неделя срещу бившия служебен премиер Андрей Гюров.
Кариерна справка и преход към президентството
Материалът припомня, че преди да влезе във висшата институция в България, Йотова е била член на Европейския парламент. По-късно тя е била кандидат-вицепрезидент на Румен Радев и е изпълнявала ролята на вицепрезидент през двата му мандата.
Радев и Йотова бяха преизбрани през 2021 г. с 63,9% от гласовете на втория тур. През януари тази година Радев подаде оставка, за да се ангажира с партийната политика; според конституционните правила Йотова го наследи като президент.
След това Радев учреди „Прогресивна България“, която спечели 131 от 240-те места в Народното събрание на априлските парламентарни избори и получи пълно мнозинство. Партията подкрепи кандидатурата на Йотова за президент.
Ход на вота и изборни резултати
Йотова участва в изборите на 25 октомври като действащ сенатор и се бореше за първи мандат, получен директно от избирателите. В първия тур тя и Вълчев завършиха първи с 34,76% от гласовете, с малка преднина пред Гюров и Кандев, които взеха 31,95%.
Ниската избирателна активност възпрепятства окончателен победител в първия тур и двамата водещи кандидати продължиха на балотажа на 1 ноември.
Изборите се състояха на фона на продължителна политическа нестабилност в страната: от април 2021 г. България проведе осем парламентарни вота, отбелязва турският материал.
Външнополитическите различия в кампанията
Анадолската агенция подчертава, че войната между Русия и Украйна бе една от основните разделителни линии в кампанията. Йотова се е обявявала против по-нататъшна българска военна помощ за Украйна, твърдейки, че конфликтът „няма военно решение“ и призовавайки за „коалиция за мир“, насочена към дипломацията.
Нейният опонент Андрей Гюров критикува намалената подкрепа за Украйна и настояваше за по-тясна координация с партньорите от НАТО и ЕС, отбелязва публикацията.
Йотова е подчертала, че България трябва да запази по-голяма свобода на действие във външната политика, като същевременно остане част от „силна Европа“.
След като пусна бюлетината си на балотажа, тя каза: „Гласувах за президента на мира.“ Йотова добави, че иска България да „взема свои собствени решения“, да оформя бъдещето си и да гради национален консенсус чрез диалог и функциониращи институции.
Решения като държавен глава
Като действащ президент по-рано през годината Йотова е наложила вето върху законодателство, което ограничаваше броя на избирателните секции за български граждани извън ЕС, аргументирайки, че промените биха могли да ограничат правото на глас.
Спечелването на президентския пост ѝ осигурява пълен индивидуален мандат след почти десетилетие в институцията — първо като вицепрезидент до януари, а след оставката на Радев като негов наследник.
КОМЕНТАРИ (0)