Многопреходните клетки на основата на галиев арсенид (GaAs) се очертават като водеща фотоволтаична технология за сателити и орбитални центрове за данни, защото предлагат по-голяма мощност при по-ниска маса и по-висока устойчивост на радиация.
Следващото поколение сателити и планираните орбитални „дати центрове“ ще изискват многократно повече електроенергия от настоящите платформи. Единственият практически неизчерпаем източник в ниска околоземна орбита е слънчевата радиация — около 1 360 W/m² без атмосферно поглъщане, което е с приблизително 30–40% повече от енергията, достигаща до земната повърхност.
Как работят многопреходните клетки
Вместо един полупроводников слой, многопреходните (многослойни) клетки използват три или четири различни материала — типично германий, галиев арсенид и индиево-галиев фосфид. Всеки слой абсорбира различен участък от слънчевия спектър, което повишава общата ефективност на преобразуване.
Текущите поколения постигат ефективност между 28% и 32%, като реалистичната оценка е около 30%. Немският институт „Фраунхофер“ отчете реалистични 34%, което показва, че показателите все още могат да се подобряват.
Защо GaAs, а не силиций
Наземните монокристални силициеви панели достигат 22–24% ефективност в оптимални условия. Разликата от около 10 процентни пункта означава, че при еднаква маса многопреходните клетки — най-често на база галиев арсенид — могат да произведат приблизително 40% повече енергия.
Освен това GaAs и свързаните III–V съединения проявяват значително по-добра радиационна устойчивост в сравнение със силиция. В орбита сателитите са изложени на постоянен поток заредени частици — протони и електрони от поясите на Ван Алън, слънчев вятър и космически лъчи — което ускорява деградацията на силиция и намалява продукцията му с времето.
Издръжливост при температурни екстреми и орбитални условия
В ниска земна орбита сателитите преминават от пълна слънчева светлина към сянка на всеки 90 минути, което води до температурни колебания от около +120°C до −100°C. Многопреходните клетки на база галиев арсенид понасят тези термични удари по-добре от силициевите аналози.
Ограничения и цена
Основният недостатък остава производствената цена. Изработката на многопреходни клетки е сложна и изисква специализирана техника; цената е около 300–400 долара за ват пикова мощност. За сравнение, масовите силициеви панели струват под 0,30 долара за ват. Заради това GaAs решенията не се използват масово на Земята, но доминират в космическите приложения.
Къде и как се използват
В ниска земна орбита (200–2 000 км) работят мегасъзвездия за комуникации и наблюдение, където масата и компактността са критични. Там често се използват многослойни GaAs/Ge клетки върху разгъваеми крила с площ 10–50 кв. м. Новият клас концентратори, които фокусират слънчевата светлина върху малки, високоефективни клетки, също обещава намаляване на масата при запазена мощност.
В геостационарна орбита (~36 000 км) изискванията са различни: сателитите са по-тежки, често 6–7 тона, и носят панели с обща мощност 15–25 kW. Радиационното натоварване е по-интензивно, а мисии за 15–20 години изискват закалени четиристепенни клетки с антирефлексни покрития и допълнителна стъклена защита.
Орбиталните центрове за данни в пълен мащаб вероятно ще се позиционират в ниска или средна околоземна орбита и ще изискват панелни системи с мощности от стотици киловати. За сравнение, панелите на Международната космическа станция произвеждат 120 kW — търговските платформи ще трябва да постигнат подобна или по-голяма мощност при многократно по-ниска маса и цена.
КОМЕНТАРИ (0)