Вторник, 17 ноември 2026 | София 15°
Днес 83 новини
ТЕХНОЛОГИИ

Многопреходни GaAs фотоволтаици като енергиен гръбнак на орбиталните центрове

Многопреходни GaAs фотоволтаици като енергиен гръбнак на орбиталните центрове

Многопреходните клетки на основата на галиев арсенид (GaAs) се очертават като водеща фотоволтаична технология за сателити и орбитални центрове за данни, защото предлагат по-голяма мощност при по-ниска маса и по-висока устойчивост на радиация.

Следващото поколение сателити и планираните орбитални „дати центрове“ ще изискват многократно повече електроенергия от настоящите платформи. Единственият практически неизчерпаем източник в ниска околоземна орбита е слънчевата радиация — около 1 360 W/m² без атмосферно поглъщане, което е с приблизително 30–40% повече от енергията, достигаща до земната повърхност.

Как работят многопреходните клетки

Вместо един полупроводников слой, многопреходните (многослойни) клетки използват три или четири различни материала — типично германий, галиев арсенид и индиево-галиев фосфид. Всеки слой абсорбира различен участък от слънчевия спектър, което повишава общата ефективност на преобразуване.

Текущите поколения постигат ефективност между 28% и 32%, като реалистичната оценка е около 30%. Немският институт „Фраунхофер“ отчете реалистични 34%, което показва, че показателите все още могат да се подобряват.

Защо GaAs, а не силиций

Наземните монокристални силициеви панели достигат 22–24% ефективност в оптимални условия. Разликата от около 10 процентни пункта означава, че при еднаква маса многопреходните клетки — най-често на база галиев арсенид — могат да произведат приблизително 40% повече енергия.

Освен това GaAs и свързаните III–V съединения проявяват значително по-добра радиационна устойчивост в сравнение със силиция. В орбита сателитите са изложени на постоянен поток заредени частици — протони и електрони от поясите на Ван Алън, слънчев вятър и космически лъчи — което ускорява деградацията на силиция и намалява продукцията му с времето.

Издръжливост при температурни екстреми и орбитални условия

В ниска земна орбита сателитите преминават от пълна слънчева светлина към сянка на всеки 90 минути, което води до температурни колебания от около +120°C до −100°C. Многопреходните клетки на база галиев арсенид понасят тези термични удари по-добре от силициевите аналози.

Ограничения и цена

Основният недостатък остава производствената цена. Изработката на многопреходни клетки е сложна и изисква специализирана техника; цената е около 300–400 долара за ват пикова мощност. За сравнение, масовите силициеви панели струват под 0,30 долара за ват. Заради това GaAs решенията не се използват масово на Земята, но доминират в космическите приложения.

Къде и как се използват

В ниска земна орбита (200–2 000 км) работят мегасъзвездия за комуникации и наблюдение, където масата и компактността са критични. Там често се използват многослойни GaAs/Ge клетки върху разгъваеми крила с площ 10–50 кв. м. Новият клас концентратори, които фокусират слънчевата светлина върху малки, високоефективни клетки, също обещава намаляване на масата при запазена мощност.

В геостационарна орбита (~36 000 км) изискванията са различни: сателитите са по-тежки, често 6–7 тона, и носят панели с обща мощност 15–25 kW. Радиационното натоварване е по-интензивно, а мисии за 15–20 години изискват закалени четиристепенни клетки с антирефлексни покрития и допълнителна стъклена защита.

Орбиталните центрове за данни в пълен мащаб вероятно ще се позиционират в ниска или средна околоземна орбита и ще изискват панелни системи с мощности от стотици киловати. За сравнение, панелите на Международната космическа станция произвеждат 120 kW — търговските платформи ще трябва да постигнат подобна или по-голяма мощност при многократно по-ниска маса и цена.

Автор TwinsNews

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ (0)

Остави коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван. Коментарите се модерират.