Елисавета Шапкарева беше отличена в Скопие с наградата „Будител за 2026 г.“ и заяви, че вярва в приятелството между гражданите на България и Северна Македония.
На церемонията в навечерието на Деня на народните будители Шапкарева каза пред Actualno.com: „Убедена съм, че може да съществува приятелство между гражданите на Република Северна Македония и България. Ние сме един народ в две държави, ние сме наследници на едни и същи родове, на една и съща дейност. Цял живот работя за тази кауза – за това, което ни сближава, а не за това, което ни дели.“
Наградата и признанията
Шапкарева беше отличена за цялостната си обществена дейност и за приноса ѝ в изграждането на мостове на приятелство между хората от Република България и Република Северна Македония. Наградата е учредена от посолството на България в Скопие и от Българския културно-информационен център в македонската столица, а отличието ѝ беше връчено лично от посланик Желязко Радуков.
„Всички ме поздравяваха за това, което правя и съм много щастлива и благодарна на посолството в лицето на Н. Пр. Желязко Радуков и на директорката на Българския културен център Антония Велева“, каза Шапкарева. Тя благодари и на децата от българското неделно училище в Скопие, както и на певицата Десислава Христова от Държавния музикален театър за музикалния поздрав.
Подкрепа от научни и културни среди
Шапкарева изрази благодарност към Македонския научен институт чрез неговия председател доц. Милен Михов, към научния секретар Владимир Митов и към Костадин Филипов от Лектория „Македония“.
В поздравителен адрес от името на доц. Милен Михов и Валери Митов от МНИ се казва: „Мостовете, които г-жа Шапкарева строи между България и Северна Македония, не са от камък. Те са невидими, но който реши да тръгне по тях, избира пътя на доброто, културата, образованито, историческата истина и взаимното уважение.“
Костадин Филипов в своя поздравителен адрес пише: „Възпитана в здравите семейни традиции на Шапкаревия род, вдъхновена от идеята за запазване на българщината по македонските земи, днес ти си един от най-ревностните будители на новото време.“
Корени и културна дейност
Думите на Филипов се свързват с корените на Шапкарева: в интервюто тя разказва, че произлиза от два рода от историко-географската област Македония. „Единият ми дядо е от Охрид – Кузман Шапкарев, той е просветител, културен деец, книжовник, а другият ми дядо е от Щип и е бил касиер на ВМРО по времето на Тодор Александров“, добави тя.
В Скопие има паметник на нейния дядо Кузман Шапкарев. Шапкарева разказва: „Обещала съм си всеки път като ходя в Скопие да се снимам на този паметник. За мен е много вълнуващо. Те казват, че това е македонски преродбеник (възрожденец), но той самият си е казвал, че е българин. И букварчето му е българско, и читанката му е българска. Той е написал ‘За възраждането на българщината в Македония’.“
През годините Шапкарева дарява книги в Северна Македония и участва в общи чествания и културни прояви. По думите ѝ с книгите и поезията си се стреми да сближава хората от двете страни на границата.
„Смятам, че културата е тази, която ни сближава. Политическата граница не би трябвало да е пречка за това наше сътрудничество“, каза Шапкарева и добави, че досега не е срещала пречки в югозападната ни съседка и че хората, с които общува, са били добронамерени.
Лична наблюдателност от пътувания
Като илюстрация тя разказа случка от пътуване към Охридското езеро в квартал Рача: „В тази населба тръгваме да търсим път към езерото. Минаваме през градини и в една от тях един възрастен мъж си подрязваше дръвчета. Аз го попитах: Извинявайте, от тук можем ли да стигнем до езерото?. Той ми отговори на македонски диалект, че от тук не може и ни упъти. Като ни обясни – ни попита от къде сме, аз му казах, че сме от България, от София. А той каза: ‘Я, вашиот язик същиот като нашиот’. Това е – езикът ни и всичко ни е общо.“
КОМЕНТАРИ (0)