Международен екип от астрономи установи, че част от наблюдаваните аномалии в осцилациите на червените гиганти могат да се дължат на предишен масов трансфер или сливане с друга звезда, което усилва ролята на вътрешните магнитни полета.
Учени от Австрийския институт за наука и технологии, Университета на Ла Лагуна и Университета „Париж-Сите“ представят анализ, който показва как „криминалното“ еволюционно минало на звезда — придобиване на маса от съседна звезда или сливане — променя вътрешната ѝ структура и я прави по-чувствителна към магнитни влияния.
Метод и резултати
Изследователите разглеждат проблема с оценяването на възрастта и еволюционния стадий на звездите чрез теоретични модели, в които магнитните полета са ключов, но слабо проучен компонент. Според екипа често не е ясно колко силни са тези полета, къде са разположени и каква е тяхната конфигурация, което затруднява включването им в стандартните модели на звездната еволюция.
Екипът се е фокусирал върху червените гиганти и техните осцилации, наблюдавани чрез високопрецизни телескопи. Тези инструменти измерват миниатюрните периодични промени в яркостта, причинени от трептенията на звездите — област, позната като астросеизмология, която дава данни за вътрешната им структура, включително зони в близост до ядрото.
При някои червени гиганти един определен режим на трептене е слабо изразен или липсва напълно. В обобщение на наблюденията авторите цитират: „Определен режим на трептене липсва в спектъра или е едва забележим – сякаш е бил изрязан или потиснат. Неотдавнашни изследвания предполагат, че за това са отговорни силните магнитни полета във вътрешността на звездата в близост до ядрото. Те правят така, че този режим да изчезне“, пишат изследователите в сп. „Астронъми енд астрофизикс“ (Astronomy & Astrophysics).
Проблемът, посочен от авторите, е че за да обяснят пълното потискане на този режим, съществуващите модели предполагат наличието на изключително силни вътрешни магнитни полета, чието формиране остава неясно в рамките на обичайната еволюция на единична звезда.
Една от предложените възможности, която е централна за тяхното изследване, е че червеният гигант може да е придобил маса от съседна звезда или да е бил в процес на сливане. Такова събитие променя съотношението между масата и размера на ядрото спрямо обвивката и увеличава чувствителността на звездата към влиянията на магнитните полета.
Последвалият анализ на екипа сочи, че червените гиганти със силни вътрешни магнитни полета най-вероятно са тези, които в миналото са претърпели масов трансфер или сливане и по тази причина проявяват описаните астросеизмологични признаци.
Изводът е, че познаването на еволюционната история на една звезда — включително дали е придобила маса от друг обект — е от решаващо значение за правилното тълкуване на нейните вътрешни магнитни полета и за коректното моделиране на нейния възрастов статус.
Според авторите откритието ще допринесе за по-добро разбиране на процесите в звездната еволюция, като покаже, че взаимодействията между звезди могат да оставят трайни следи в техните астросеизмологични сигнали и магнитни структури.
КОМЕНТАРИ (0)