МРРБ планира в рамките на бюджета за 2027 г. да започне проектирането на приблизително 1 300 километра магистрали и скоростни пътища, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. Друг основен приоритет на ведомството е проектирането и строителството на 40 обекта във ВиК сектора.
Шишков представи карта с трасета, които все още не са проектирани, и обясни кои коридори ще бъдат приоритетни за следващите години. Той подчерта нуждата от цялостно планиране, заверяване на подробни устройствени планове и провеждане на процедури за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), за да може след това да се търсят концесионери или частно-публични партньорства.
Ключови трасета и етапи
Един от основните проекти е трасето Русе–Маказа с обща дължина 152 километра. „Първата магистрала е Русе – Маказа, 152 километра. В момента единственото, което се случва, е да се строи трасето от Русе до Бяла. Първият лот даже започна строителството в рамките на нашия кабинет“, каза Шишков.
По оста Русе–Маказа има участъци, които не са проектирани: 58 км са в сравнително начален етап и за тях ще бъде одобрен подробен устройствен план, а за останалите 94 км предстои възлагане на проекти за подробен устройствен план и ОВОС. Амбицията на МРРБ е да завърши тези процедури в рамките на годината, за да започне търсене на концесионер.
Скоростният път Монтана–София, включващ тунел под Петрохан, е в етап на процедура за ОВОС и избор на трасе, което вероятно ще бъде около 100 км. Според министерството проектът трябва да бъде завършен до отчуждаване и подробен устройствен план, за да може и там да се търси концесионер.
Участъкът Бургас–Варна се посочва като дълъг 116 км и присъства в бюджета за 2026 г., но към момента тече само процедурата за ОВОС и избор на трасе. Шишков обясни, че участъците от Варна към Дурнкулак (90 км) и от Бургас към Малко Търново (69 км) следва да се обединят в общ проект, така че цялата магистрала да бъде около 275 км и да се търси публично-частно партньорство. По думите му в някои от тези участъци още не е стартирала процедурата за ОВОС.
Допълнителни трасета и локални проблеми
МРРБ ще започне и проектирането на автомагистрала „Рила“ с приблизителна дължина 107 км. В рамките на годината ведомството ще поиска одобрение за подробен устройствен план за 67-километровия участък между Дупница и Гюешево; целта е участъкът да бъде завършен в срокове, които могат да се проточат до 2028 г., според Шишков.
За АМ „Струма“ министърът отбеляза, че строежът продължава вече над десет години и че няма изцяло завършени проектни решения за някои участъци. МРРБ ще довърши проектирането на частта извън Кресненското дефиле между Симитли и Кресна, заедно с пътния възел за Банско – това са около 28 км.
Особено внимание беше обърнато на кратък участък от 2 км при КПП „Кулата“, където магистралата „свършва странно в нищото“, по думите на министъра. Шишков посочи, че преди КПП-то има обекти, изградени незаконно, и коментира последиците от запазване на частни интереси по трасето: „Това показва отношението на България и на управляващите досега към целия този процес“.
Скоростният път Враца–Монтана с обща дължина 44 км също ще бъде проектиран и целта е да бъде завършен в рамките на годината. За този участък ще се търси възможност за европейско финансиране в следващия програмен период.
Управлението на МРРБ предвижда и други инфраструктурни задачи: изграждане на четирилентов скоростен път от АМ „Тракия“ до Лесово, връзка от АМ „Марица“ към Лесово и разширяване на контролно-пропускателните пунктове. Сред посочените важни трасета са и пътят Русе–Шумен, както и проектиране на връзка от Пловдив към Смолян и свързването ѝ с КПП.
ВиК проекти и околовръстни пътища
Освен пътните проекти, МРРБ ще насочи усилия към 40 обекта във ВиК сектора и към околовръстните пътища на София и Пловдив, които са в относително начален етап на проектиране. Ведомството посочва, че комбинирането на планирането и процедурите за ОВОС е ключово за привличане на финансиране и за по-бързото изпълнение.
Според представената от Шишков програма целите са ясни: завършване на планирането и процедурите за големите трасета, търсене на концесионери или публично-частни партньорства и включване на подходящи участъци в европейско финансиране.
КОМЕНТАРИ (0)