1 ноември е обявен за Ден на народните будители и е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, които са съхранили духовните ценности и морала на нацията през вековете.
Празникът отдава почит на фигури като Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание.
Първи чествания и официален статус
Денят на народните будители е отбелязан за първи път през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложението 1 ноември да бъде официален празник на народните будители.
С указ от 1 ноември 1923 г. цар Борис Трети обявява деня за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. честването е забранено.
Възстановяване през 1992 г. и учебен статус
Честването се възобновява с приетия от 36-ото Народно събрание Закон за допълнение на Кодекса на труда на 28 октомври 1992 г., когато 1 ноември е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Стоян Омарчевски и образователните реформи
Стоян Омарчевски е бил министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски през периода 1920–1923 г. Към неговото име се свързват редица реформи в средното и висшето образование.
Сред конкретните мерки, посочени в документацията, е въвеждането на задължително и безплатно основно образование с продължителност от седем години. Омарчевски също така инициира строителство на нови училища — броят им нараства от 561 на 1676 в рамките на две години.
КОМЕНТАРИ (0)